Майкл Крайтон - Дрога

— Да?

— За пътуването.

Шарън млъкна. Той чакаше.

— Сама съм — каза тя след малко. — Както се оказва.

— О…

— И имам два билета. Дадоха ми ги.

— О…

— Струва ми се глупаво единият да изгори.

— Да, така е.

Двамата замълчаха за момент.

— Роджър, добре ли си?

— В колко часа? — попита той.

— Девет и петнайсет.

— Добре.

— Трябва да сме на летището час преди полета.

— Час преди полета.

— Вземи си леки дрехи.

— Добре — каза той.

— Ти си бонбон — каза му Шарън. — Лека нощ.

Чу мляскане, защото тя целуна слушалката, преди да затвори. Обзе го странно усещане за сила.

Наложи се да чука на вратата няколко минути, преди някой да отвори. Появи се Джери — притягаше колана на хавлията около кръста си. Изглеждаше уморен и ядосан.

— Джери, трябва да говоря с теб.

Джери Барнс премигна от светлината на стълбището.

— Родж? Ти ли си?

— Да — отговори Кларк. — Виж, трябва да говоря с теб, важно е.

— Родж… — Джери се засуети с хавлията, дръпна нагоре единия ръкав, погледна си часовника. — Три през нощта е.

— Знам — каза Кларк и влезе в апартамента. — Едва ще успея да си събера багажа.

— Багаж? — Джери се почеса по главата и го погледна. — Какъв багаж?

Кларк влезе в дневната, седна и запали лампата. Джери примижа.

— Джери — каза му, — ти си брокер на борсата, а на мен ми е нужна…

— Аз съм брокер — отвърна Джери — от девет до пет. Поне когато зависи от мен. В три през нощта съм…

— Джери! — извика сънен глас от спалнята. — Какво става?

— Нищо мила — отговори Джери намръщено. Приближи се до Кларк и прошепна: — Не може ли да стане друг път, Родж? А?

— Коя е? — попита Кларк.

— Линда. Малък дивидент — успя да отговори Джери със сънена усмивка. — Акциите й току-що се покачиха.

— Звучи вълнуващо.

— Уморително — каза Джери и разтри лицето си с длани. — Много уморително.

— Дълги или къси продажби правиш напоследък, Джери?

— Родж — отвърна той, — за бога, три часът е…

— Трябва ми информация. За една корпорация.

— Джер-р-ри-и-и! — извика женският глас. — Върни се при мама!

Джери завъртя очи към тавана, после погледна Кларк.

— Моментът наистина не е подходящ, Роджър, без майтап.

Кларк стана и отиде до хладилника. Джери Барнс винаги държеше там кана мартини. Наля си едно, погледна въпросително Джери и той кимна утвърдително. Кларк наля и второ.

— Поне побързай, а?

— Добре, Джери. Бързам. Интересува ме корпорация от Санта Моника, наречена „Адванс“.

Джери Барнс глътна от напитката и каза:

— О, не! Не пак. И ти ли? Искаш ли маслинка?

— Лимонче — отговори Кларк и завъртя чашата със студеното питие.

Джери пусна в нея резенче лимон.

— Всички се интересуват от „Адванс“.

— Всички?

— Поне шест души ми се обадиха миналия месец. Или били видели сградата, или чули за корпорацията, заинтригувала ги. Проверих я преди време.

— И?

Джери поклати глава.

— Не се продава. Частна корпорация е. Не е на голямата дъска, не е в технологичните компании, не е никъде. Акциите са частна собственост.

— Какво друго знаеш?

Джери Барнс отпи глътка мартини и пак разтри лицето си. Като че ли се разбуди.

— „Адванс“ е странна птица. Стартирала е преди две години е шепа гении в областта на биологията. Тогава са били във Флорида. Първоначалната група, която включва президента, тип на име Харви Блъд, е от океанолози.

— Сериозно?

— И се занимавали с изследвания за правителството. Открили нещо, наречено ВЗА.

— Което е?

— Вирусно заболяване по акулите, предавано чрез… половите секрети или каквото там правят акулите.

— Това ли значи ВЗА?

— Значи „венерическо заболяване по акулите“, наречено на местен жаргон „трипер на перките“.

— Джери, майтап ли си правиш?

— В три посред нощ? Стига глупости.

— Джер-р-и-и, бей-би…

— Минутка, мила — каза Джери и си наля още едно мартини. — Родж, бога ми, бива си я, наистина. Няма да повярваш. Само бях чувал да се говори за такива момичета…

— „Адванс“ — напомни му Кларк.

— Да, „Адванс“. Добре. Та значи открили оная рибешка болест, изолирали вируса или каквато проклетия е там, и го продали на правителството за яки пари. Щяло да стане голям пробив в биологичните оръжия. След това се захванали да изследват аризонската сънна болест.

— Аризонска…

— Ш-ш-ш. Да. Аризонска сънна болест. Още една болест, която изобретили. Пренася се от осмокраката личинка на една гъсеница по пелина, от северозападна Аризо…