Майкл Крайтон - Дрога

— Добре. Кой е той?

— Това е курорт — отговори Хармън — съвсем нов, от досега неизвестен тип. Живеем в някаква епоха, нали? Сега е епохата на курортите. Пътуванията са повече, отколкото когато и да било в историята, а курортите процъфтяват нечувано. Ага Хан поддържа развитието на Сардиния. Коста Брава е в разцвета си. Южна Америка е в самото начало на пътя. Карибите се разрастват фантастично. Всички тези места обаче предлагат по същество едно и също — слънце, нова обстановка, малко занимания…

— Е, и?

— Ами, от време на време се появява нещо ново. Нещо различно. Наистина различно. Точно това се случи.

— Какво е то?

— Курорт, който е наистина нов и различен. Наистина вълнуващ, наистина специален. Току-що се връщам от този курорт — поканиха всички туристически агенции да прекарат там седмица, за да видят какво представлява. Длъжен съм да ти кажа нещо — трябва да отидеш там.

— Наистина?

— Несъмнено — каза Рон Хармън. — Никакво колебание. Ще прекараш фантастично. Аз прекарах фантастично.

— Къде е този курорт? Какво представлява?

— Намира се на остров — отговори Хармън. — Казва се Сан Кристобал.

Кларк не каза нищо. Чувстваше се странно, сякаш е изял нещо сурово, което сега влиза в конфликт със стомаха му.

— Сан Кристобал?

— В Карибско море е — обясни Рон. — Чисто нов остров — не буквално, разбира се, — но нов в смисъл развитие. Построен е тихомълком от група американци, за да бъде най-хубавият курорт на света. И са успели.

— Какво значи това?

— Този остров — отговори Рон — има площ от около пет квадратни мили. Бил е преди всичко оголени корали, храсталаци, нискорасли дървета. После бил продаден, модернизиран и сега… — Рон въздъхна. Погледът му се зарея в пространството.

— И сега?

— Красота.

— Опиши го.

— Красиво.

— Какво правиш там?

— Чудесно е. Никога не съм прекарвал по-добре. Останах цяла седмица. Можех да остана и сто години. Можех да остана цял живот. Беше красиво.

— Какво прави там?

— Виж, там обръщат внимание на подробностите. Всичко е перфектно, до най-дребния детайл. Малките неща, като завесите на душовете, крановете на чешмите и таблите на леглата. И най-дребното нещо е безупречно. Просто ще се влюбиш.

Кларк се замисли за момент.

— Защо ще се влюбя?

— Защото е съвършено. Защото там можеш да правиш всичко — наистина всичко. Решаваш какво е и ти предоставят най-модерното, най-съвременното…

— Например?

— Каквото и да е — каза Рон, — просто каквото и да е. Слушай, този курорт е страхотен. Той е цял нов етап в пътешествията и развлекателната индустрия. Ще се влюбиш в него.

— Защо?

Хармън се намръщи.

— Измисли нещо?

— Копрофагия.

— Имаш го! — каза Хармън. — Най-доброто, най-пълното оборудване…

— Копрофагия означава да ядеш лай…

— Няма значение! Ако човешките същества го правят, този курорт е в състояние да допусне най-напредналите, най-…

— Какво?

— Да започна от началото — каза Хармън. — Този курорт е на карибски остров, нали? Добре. Първото нещо е, че никой не знае точно къде се намира. Това е огромна тайна. Първо летиш до Маями, после до Насо, а оттам се качваш на самолет, без илюминатори, за да стигнеш до острова. Всички смятат, че е остров от Ексума, Бахамите, но никой не е сигурен. Самолетът е хидроплан и когато кацне…

— В Сан Кристобал?

— Да. В Сан Кристобал. След като кацнеш там, откриваш, че си в най-великолепния, идеално оборудван фантастичен курорт. Ще се влюбиш. Ще се насладиш на всяка минута от престоя си.

— Но… какво правиш там? Тенис, плуване, голф? Какво?

— Всичко — каза Рон. — Фантастично е.

Кларк седна. Гледа Хармън дълго, после каза:

— Потвърди полета ми за Мексико Сити.

— Правиш голяма грешка — възрази Хармън.

— Искам да замина за Мексико.

— Мексико е нищо.

— Искам да отида там.

— Ти си луд — каза Хармън и отново бръкна в чекмеджето с папките.

В осем Кларк се срещна с Джанис Конър в „Орлоф“. Тя беше с черна рокля, изрязана толкова ниско, колкото позволяваха конструкторите на сутиени. Косата й беше вдигната възможно нагоре, доколкото бе успял фризьорът й. Изглеждаше елегантна и доста опасна.

— Жестока си — каза той.

— Благодаря — отговори тя.

„Орлоф“ не беше от ресторантите, в които Кларк ходеше често. Първо, беше много скъп. Второ, беше прекалено холивудски.

Огледа се и видя няколко звезди. Съвсем откровено не обичаше Холивуд. Смяташе, че е лекомислен, глупав, суетен и егоцентричен. Но в Холивуд имаше блясък, а Джанис сякаш се къпеше в този блясък.