Майкл Крайтон - Дрога

— За себе си?

— Да. Тоест експлоатираме собствените си разработки. До такава степен, че сме уникални сред фирмите от нашия тип. Вярвам обаче, че чертаем пътя на бъдещето — ние сме изследователският и развойният екип на бъдещето. Тук и сега. Правим всичко — разработваме, прилагаме, експлоатираме. Нали разбираш какво казвам?

— Да — отговори Кларк. Всъщност не разбираше нищо.

— Бих искал — продължи Вашингтон — да се запознаеш с нашия президент, ако имаш време. Той може да ти разкаже за „Адванс“ и целите на фирмата по-добре от всеки друг.

— Би било чудесно.

— Добре. Ще опитам да го уредя.

Стана от бюрото и отиде до вратата.

— Връщам се веднага — каза, излезе и затвори.

Кларк остана сам.

Веднага стана и заобиколи бюрото. Искаше да види какъв документ бе чел Вашингтон — апликацията му за работа. Не видя нищо такова обаче. Зад купчината списания и книги нямаше нищо.

Отвори чекмеджето и погледна вътре. Първото, което видя, беше малък камертон, като онзи в чантата на Шарън Уайлдър.

Второто беше странен лист:

УАЙЛДЪР, ШАРЪН (АЛИС БЛАНКФОРТ)

Индекси:

sylono.443

Psycho-sexual.887

lieno.003

Dermo-phonic.904

cryo.342

Hyper-sthenic.887

Резюме: Първоначалната работа c този модел показва задоволителна асимилация на базовите параметри, с отлична прогноза за бъдещо взаимодействие в k-k. Не може да има съмнение, че…

Чу шум вън, затвори чекмеджето и се върна на мястото си. Доктор Вашингтон влезе и каза:

— Съжалявам, че се забавих. Доктор Блъд ще те приеме веднага, ако е удобно.

— Разбира се.

— Добре.

Вашингтон кимна към вратата.

— Охраната ще те заведе. — Подаде му ръка. — Късмет, доктор Кларк. Надявам се да дойдеш при нас.

— Благодаря — отвърна Кларк.

Доктор Харви Блъд, президент на „Адванс Инкорпорейтед“, имаше най-голямото бюро, което Кларк бе виждал. Плотът му беше от безукорно полиран махагон.

Доктор Блъд седеше зад бюрото си, а лицето му се отразяваше в полираната повърхност. Кларк забеляза, че няма следи от книжа или химикалки, нито интерком.

— О-хо-хоо! — Доктор Блъд стана — набит червендалест херувим е рошава черна коса. — Значи ти си доктор Кларк.

— Да, сър.

— Седни, Кларк. Роджър, нали? Нека ти разкажа за нашата фирма, Роджър.

Кларк седна.

— Няма да ти пробутвам рекламни клишета, Роджър. Ще говоря направо. Ние сме млада фирма, която расте. Съществуваме по-малко от пет години, а вече се вижда колко сме нараснали. Към края на годината при нас ще работят повече от триста души.

— Много впечатляващо, сър.

— Наистина — каза Блъд с усмивка. — Но няма да спрем на триста служители. Няма да спрем и на три хиляди. О, не — ще се разширяваме безгранично.

— Безгранично?

— Да. Ето, виж. Коя е най-голямата корпорация в Америка днес?

Кларк сви рамене.

— Не знам. „Дженеръл Мотърс“, предполагам.

— Точно така! И какво прави „Дженеръл Мотърс“?

— Произвежда автомобили.

— Верен отговор, отново! И кое им е хубавото на автомобилите?

— Ами…

— Отговорът — прекъсна го Блъд — е, че в автомобилите няма нищо хубаво. Те са ужасен продукт.

— Те унищожават природата, градовете ни, отравят въздуха. Автомобилите са проклятието на съвременния свят.

— Е, ако погледнем по този начин…

— Да, да. Обаче питам — какво може да постигне корпорация, която произвежда продукт, който не разрушава, не трови и не вреди? Къде ще бъдат нейните граници?

— Няма да има граници.

— Именно! Няма да има граници. И ако тази корпорация стигне дори по-далеч, до етап, на който произвежда позитивни, здравословни и красиви продукти и насажда желание за притежание на тези продукти, къде ще бъде краят на това?

Кларк не отговори.

— Виждаш ли? Разбираш ли колко съвършена е подобна ситуация?

Кларк не разбираше какво общо има това с ензимите, свързани със синтеза на триптофан, и го каза.

— Виж — обясни Блъд, — още не използваме триптофана. Но работим върху него. Разработваме го. С това се занимаваме тук — разработваме продукти. Вземаме сурово научно откритие и развиваме приложения за него. Създаваме иновации, мислим задълбочено, инициираме — това са трите колони, на които се крепи напредъкът на нашата фирма. — Усмихна се. — Виждаш ли, Роджър, ние сме специалисти в прилагане на знанието на практика. Събираме безполезна информация и я правим полезна. Иновации, мисъл, иницииране.

— Да.

— И плащаме много добре. Не знам дали ти казаха, но началната заплата на човек с твоята квалификация е 49 500 долара.