Майкл Крайтон - Дрога

Мос му го даде със съжаление. Когато си тръгваше, Кларк го попита:

— Между другото, Пит, нали следиш експерименталните лекарства?

— Е, опитвам се.

— Да си чувал за нещо, което променя цвета на урината?

— Как да го променя?

— Става синя.

— Синя? Не. Защо?

— А за лекарство, което предизвика кома?

Мос се засмя.

— Не мога да си представя пазар за такова нещо.

— И аз — каза Кларк. Но шегата го накара да се замисли — ами ако Шарън Уайлдър и Артър Луис не бяха взели препарата случайно? Ако го бяха вземали с някаква цел, поради конкретна причина, а комата се е оказала неочакван страничен ефект…

Поклати глава. Дори не беше сигурен, че Шарън или ангелът са вземали някакъв медикамент.

След като Питър Мос си тръгна, Кларк взе флакона сибоцил и прочете страничните ефекти, показанията и противопоказанията:

Противопоказания: Сибоцил не трябва да се прилага при пациенти с диабет и повишено кръвно налягане, бременни жени, мъже над 40-годишна възраст, деца, юноши и хора с късогледство и зъбен кариес. Във всички останали случаи препаратът може да се прилага безопасно.

— Страхотен медикамент — каза Кларк, смачка листовката и занесе флакона в банята. Изсипа капсулите в тоалетната и пусна водата. Видя как розовите капсули изчезнаха във водовъртежа.

Седна в апартамента си и се замисли над случилото се с него. Реши, че всичко това е много странно и много неясно. Разбира се, би могъл да звъни по телефона още. Би могъл да се свърже с другите лекари на Шарън Уайлдър, с Джордж К. Вашингтон, който и да беше той. Имаше обаче особеното чувство, че от това не би произлязло нищо, а междувременно трябваше да планира пътуването си до Мексико. Тъкмо се канеше да се обади на туристическата агенция, когато телефонът иззвъня.

Беше Хари, стажантът.

— Слушай, Родж, реших, че трябва да знаеш. Току-що се обади Андрюс, шефът по медицинските дейности. Искаше да му кажа за пациентите със синя урина.

— Така ли?

— Да. Казах му за двата случая, които имаше ти, и му ги описах.

— И?

— Благодари ми и затвори.

— Без обяснение?

— Без обяснение. Но няма да се изненадам, ако ти се обади.

— Добре — отвърна Кларк. — Благодаря.

Почти веднага щом затвори телефонът иззвъня пак.

— Доктор Кларк.

— Кларк, обажда се Джордж Андрюс.

— Здравейте, доктор Андрюс.

— Кларк, обаждам се във връзка с пациенти, които си преглеждал. Член на Ангелите на ада, на име Артър Луис, по прякор Малкия Исус и…

— Шарън Уайлдър.

— Да. Точно така… — Андрюс сякаш се изненада. — Как се сети?

— Двамата бяха с еднакви симптоми.

— Точно за това исках да поговорим. Както разбрах, били са докарани в кома, без следи от травми, никакви кардиологични или респираторни аномалии и никакви последващи реакции, след като са се съвзели. Така ли е?

— Да, доктор Андрюс.

— И двамата са уринирали синьо?

— Да, доктор Андрюс.

— Причината да се интересувам е, че ми се обади Мърдок от болница „Сан Франциско Дженерал“. Те често си имат работа с наркомани от Бъркли и откачалки от Хашбъри [2] Квартал на хипита в Сан Франциско, наречен така подигравателно, като комбинация от името на Хайт-Ашбъри (заможен квартал в същия град) и хашиш — Б. пр. . Вчера при тях са постъпили петима пациенти в кома, след полицейска акция. Колегите не знаели какво да правят с тях, затова изчакали и всички дошли на себе си. Урината на всички е била синя. Мърдок питаше дали и ние не сме имали пациенти с подобни симптоми.

Кларк се намръщи.

— Имали се пет случая?

— Пет. Всички там с ужас очакват още. Мърдок е убеден, че се е появила някаква нова дрога. Не знаят откъде се е взела или кой я произвежда, или какъв е химичният състав. А хлапетата не искат да говорят, когато се съвземат от комата. Твърдят, че не помнят нищо.

— Възможно е и да не помнят — отбеляза Кларк.

— Именно — каза Андрюс. — Вероятно се касае за ретроактивна амнезия. Кларк, проблемът може да се окаже сериозен. Много сериозен. Ти изследва ли изобщо тези двама пациенти?

Всъщност да, доктор Андрюс. Подозирах, че е в резултат на някаква нова субстанция, и много внимателно проучих какво са вземали. Сутринта разговарях с лекарите на Шарън Уайлдър…

— Чудесно.

— … но не открих нищо.

Андрюс въздъхна и повтори:

— Много сериозен проблем. Не знам как по-силно от това да те насърча да продължиш. Скоро трябва да си поговорим.