Майкл Крайтон - Дрога

— Много добре.

— Добре платеният служител е щастлив служител, Роджър.

— Така е.

— Ще говоря направо, Роджър. Мислиш да работиш в нашия биохимичен отдел, където ще тестваш медикаменти. Това е един от най-интересните ни отдели. Хората ни се занимават с изпитване и прилагане на нови съединения по начини, които досега не са и сънувани. Работим на предната линия на научните изследвания.

На Кларк му мина през ум, че все още няма почти никаква представа за фирмата и каква точно работа му предлагат.

— Интелектуална стимулация, приятни условия за работа, финансови компенсации. Това предлагаме на служителите си.

— Къде точно ще работя? В тази сграда?

— Не — отговори Блъд. — Но изследователските ни лаборатории са наблизо. Естествено, тъй като много от проектите ни са поверителни, трябва да поддържаме определено ниво на секретност.

— Да.

Някой влезе в стаята — весел млад мъж, който носеше нещо като голям плакат.

— Съжалявам, доктор Блъд, но ни трябва одобрението ви за макета.

— Дай да го видя — каза Блъд.

Кларк се наклони напред с надеждата да зърне плаката. Видя, че е нещо като рисунка с молив, наподобяваща реклама за нещо. Мястото за текст и снимки беше закрито.

Доктор Блъд се вгледа внимателно.

— За къде е това?

— За „Ню Йоркър“ — отговори мъжът. — Това е нашият първи голям пазар.

— Добре — каза доктор Блъд. — Направете го по този начин.

— Благодаря, сър — каза мъжът и излезе.

— Та така, Роджър, за какво говорех? Да, за секретността. Тя е проблем, Роджър. Ще бъда откровен. Нашата конфиденциална работа налага ограничения на всички нас. Справяме се обаче и съм сигурен, че бремето няма да ти тежи. — Погледна си часовника. — За жалост трябва да тръгвам. Имам… хм… среща, след половин час. Имаш ли някакви въпроси?

— Не, не мисля.

— Добре. В такъв случай ще очакваме да чуем решението ти в следващите няколко дни.

— Добре.

— Успех, Роджър.

Кларк стана и хвърли последен поглед на червендалестия набит мъж и огромното излъскано бюро. Харви Блъд му се усмихна добродушно.

Роджър Кларк също му се усмихна в отговор.

Агенция „Аеро Травъл“, намираща се в немодния (източен) край на Сънсет Стрип, се управляваше от Рон Хармън. С Кларк се познаваха още от колежа — бяха в едно и също студентско братство. Оттогава Кларк уреждаше всичките си отпуски чрез „Аеро“, а Хармън му осигуряваше отстъпки, когато е възможно. Бяха стари приятели.

Кларк пристигна в агенцията късно, точно когато Хармън се канеше да затваря. Кларк влезе, погледна плакатите с Швейцария и Хаваите и попита за резервацията си за Мексико.

— За къде? — попита Хармън. Изглеждаше разсеян и загрижен.

— За Мексико. Забрави ли?

— За Мексико? — Хармън зарови из книжата си.

— Рон, добре ли си?

— Да, да. Добре съм. — Хармън продължи да търси. Пръстите му се движеха бавно, лениво през купчините документи в чекмеджето на бюрото му.

— Не се държиш като човек, който е добре.

— Какво? А… Слушай, тъкмо се върнах.

— Върна се?

— Виж… — каза Хармън, заряза книжата и затвори чекмеджето. — Виж, Роджър, не ти трябва да ходиш в Мексико.

— Не ми трябва?

— Да, по дяволите. Слушай, тъкмо се връщам.

— Откъде се връщаш?

Хармън въздъхна.

— Много добър въпрос. На практика е откъде, но това не от значение. От какво е също толкова добър въпрос.

Кларк чакаше.

— Виж, Роджър, аз съм ти приятел, нали така?

— Така.

— И съм туристически агент, нали така?

— Така.

— Значи, слушай — ще приемеш ли съвета ми?

Кларк се поколеба.

— Зависи.

— Не ходи в Мексико, Роджър.

— Защо?

— Недей. — Хармън впери в него отсъстващ поглед. — Не ходи там.

— Рон, мислех, че всичко е уредено, че имам резервации за хотел, за самолет…

— Така е. Обаче не ходи там.

— Нали сам ти ми разправяше, че момичетата в Мексико Сити били…

— Забрави това. Научих си урока.

— Какъв урок?

— Чуй ме — каза Рон Хармън. — Току-що се върнах от най-страхотното място на света. Това е нов курорт, фантастичен и скоро ще стане най-търсеният курорт на света, без съперник. Като туристическа атракция е ненадминат. По-хубаво е от Алхамбра в Испания, от пирамидите в Египет, от Тадж Махал в Индия, по-добър е от всичко.

— Кой е той? — попита Кларк.

— Невероятен е — продължаваше Хармън. — Абсолютно велик. Нищо не може да се сравнява с него като почивка, релакс, вълнения, приключения…