Фредерик Форсайт - Кобрата

Здесь есть возможность читать онлайн «Фредерик Форсайт - Кобрата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кобрата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кобрата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ПРОЕКТ„КОБРА“ Един мъж получава картбланш…
Неназован американски президент, напомнящ Обама, отвратен от ужасите, причинени от наркотиците, решава да стовари цялата мощ на федералното правителство върху международната търговия с кокаин. Търговците и наркокартелите са обявени за терористи. В играта влиза бившият директор на ЦРУ Пол Деверо, поставен начело на екипа, които ще понесе бремето. Деверо, известен като Кобрата, е от старата школа — умен, безжалостен, неумолим и с извънредни пълномощия от президента. За разлика от друг път, сега няма граници, няма правила и никой не задава въпроси.
Войната пламва, но никой не може да каже кой ще е крайният победител…

Кобрата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кобрата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не лично — отговори Деверо.

— Искам да ви осведомя, че в този град има много хора, които мислят иначе.

— Какво искате да ми кажете, господин Силвър?

— Искам да ви кажа, господин Деверо, че вашият проклет проект „Кобра“ донесе в подземния свят гражданска война, която превърна тази страна в костница, каквито през последното десетилетие сме виждали само в Северно Мексико. И това трябва да спре.

— Може ли да говорим по същество?

— Ако обичате.

— Преди година и половина нашият общ главнокомандващ ме попита, съвсем недвусмислено при това, дали би било възможно да се унищожи кокаиновата индустрия и търговия, които съвсем ясно бяха излезли от контрол и се бяха превърнали в национално бедствие. Отговорих му — нека напомня, след обстойно проучване, — че това би било възможно на определена цена, ако бъдат изпълнени определени условия… дай боже, в краткосрочен план.

— Но изобщо не споменахте, че по улиците на триста града ще потече кръв. Поискахте два милиарда долара и те ви бяха дадени.

— Това беше само финансовата цена на операцията.

— Не сте споменавали за цената, свързана с гражданското възмущение.

— Защото не сте ме питали. Вижте… тази страна харчи четиринайсет милиарда долара годишно за над десет официално съществуващи агенции и какво ни донесе това? Нищо. Защо? Защото кокаиновата индустрия само в Щатите — да не споменаваме Европа — струва четири пъти повече от тази сума. Наистина ли сте смятали, че производителите на кокаина ще се разтреперят от ужас, ако им кажем да спрат? Наистина ли сте допускали, че американските банди — нека напомня, че те са сред най-жестоките на света — ще се заловят с търговия на сладкиши, без да им мине мисълта да се бият?

— Това не означава, че страната ни трябва да се превръща във фронтова зона.

— Напротив, означава точно това. Деветдесет процента от убитите са откачени до степен да бъдат клинично освидетелствани. Няколкото трагични невинни жертви са по-малко на брой от жертвите по пътищата през уикенда.

— Но вижте какво постигнахте, по дяволите! Ние винаги сме държали нашите ненормалници натикани в гетата, далече от другите. А вие ги извадихте на главните улици. Там, където живее обикновеният гражданин, избирателят. А тази година има избори. След осем месеца човекът в дъното на този коридор ще се обърне към хората да му гласуват доверие за още четири години. И аз не искам, господин Деверо, това доверие да му бъде отказано просто защото хората не смеят да напуснат домовете си.

Както обикновено гласът му се повиши до крясък. Минаващите зад вратата служители напрягаха слух, за да разберат какво става. В кабинета само гостът запазваше леденостудено и презрително спокойствие.

— Няма да се стигне дотам — каза той. — В момента сме на около месец от практическото самоунищожение на американския бандитизъм или поне от разбиването му за поне едно поколение. Когато това се изясни, мисля, че народът ще разбере какво бреме е паднало от гърба му.

Пол Деверо не беше политик. Джонатан Силвър обаче беше. И знаеше, че в политиката не е важно какво е реално съществуващото. Важно е онова, което изглежда реално на лековерните. Защото онова, което изглежда реално, се разпространява от медиите и се купува от баламите. Той поклати глава и заби пръст в страницата.

— Това не може да продължава! Без значение каква ще е ползата в крайна сметка. То трябва да спре, без значение на каква цена.

Взе един лист от писалището си и го подаде на пенсионирания шпионин.

— Знаете ли какво е това?

— Не се съмнявам, че ще ви достави удоволствие да ми съобщите.

— Президентски указ. Ще му се противопоставите ли?

— За разлика от вас, господин Силвър, аз съм служил на няколко главнокомандващи и досега не съм си позволявал да не изпълнявам заповедите им.

Забележката накара началника на кабинета да почервенее като домат.

— Много добре тогава. Защото този указ ви заповядва да прекратите операцията. Проект „Кобра“ приключи. Преустановен е. Спрян е. Считано от този час. Върнете се в щабквартирата си и направете нужното, за да спрете работата. Ясен ли съм?

— Кристално ясен.

Пол Деверо, Кобрата, сгъна листа, сложи го в джоба си, обърна се и излезе от кабинета. Нареди на шофьора си да го откара до изоставения склад в Анакостия и показа дадения му ПУ на смаяния Кал Декстър.

— Но ние бяхме толкова близко.

— Недостатъчно обаче. Ти беше прав. Нашата велика иначе нация може да убие един милион чужденци, но не дори един процент от този брой наши гангстери, без да й прилошее… Както обикновено ще оставя подробностите на теб. Изтегли двата Q-кораба. Предай като дарение „Балморал“ на британския флот, а „Чесапийк“ на нашите „тюлени“. Приземете двата „ястреба“ и ги върнете на американските ВВС. С моите благодарности, разбира се. Нямам никакво съмнение, че тяхната удивителна технология е поглед в бъдещето. Но не и нашето. На нас ни беше платено. Мога ли да оставя всичко това в твоите ръце? Не забравяй за дрехите на долните етажи. Сега те може да се дадат на бездомните, нали?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кобрата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кобрата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Форсайт
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Кучетата на войната
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Дяволската алтернатива
Фредерик Форсайт
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Никаких улик
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Афганец
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Кулак Аллаха
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Шепот ветра
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Бывают же дни…
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Шантаж
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Абсолютная привилегия
Фредерик Форсайт
Отзывы о книге «Кобрата»

Обсуждение, отзывы о книге «Кобрата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x