Навсякъде властите привикваха полицейските началници, кастреха ги, после ги пращаха да се накарат на своите подчинени. Политици от двайсет и седем парламента в Европа, от Конгреса във Вашингтон и от петдесетте щата се опитаха да изразят решителност, но не убедиха никого, защото безсилието им ставаше все по-ясно за избирателите.
Политическата реакция започна в Щатите, но бързо последва и в Европа. Телефонните линии на всеки кмет, представител или сенатор в Съединените щати прегряха от обаждания, които изразяваха страх или възмущение. Медиите по двайсет пъти на ден използваха всезнаещи експерти, но всички те изразяваха различни мнения.
Навъсените полицейски шефове даваха пресконференции, макар че биха предпочели да се скрият. Полицейските сили бяха безпомощни и това се отнасяше също до бърза помощ, моргите и съдебните лекари. В три града се наложи да се използват хладилни складове за месо, за да се приберат в тях труповете по улиците и от ледените води на реките.
Като че ли никой не бе предполагал способността на подземния свят да шокира, ужасява и отвращава обикновените хора от два континента, почти забравили какво значи истинско насилие.
Средният брой на жертвите надмина 500 души за всеки от континентите. Никой не скърбеше за гангстерите освен техните близки и роднини, но за нещастие в престрелките падаха и съвсем безобидни граждани. Най-лошото бе, че това включваше и деца, което принуди пишещите в таблоидите да отворят речниците в търсене на още по-експресивни думи, за да изразят възмущението си.
Един тихо говорещ учен и криминолог обясни по телевизията причинно-следствената връзка зад гражданската война, която бе вкарала в потрес трийсет нации. Без излишни емоции той заяви, че е налице драстичен недостиг на кокаин и че вълците се бият за нищожните все още налични количества.
Алтернативите — скунк [22] Хибриден продукт, резултат от кръстосването на два сорта канабис (Cannabis sativa и Cannabis indica) — Б. пр.
, кристален мет и хероин — не можеха да запълнят празнината. Кокаинът бил прекалено леснодостъпен прекалено дълго време, обясни възрастният учен. Бил се превърнал не в удоволствие, а в необходимост за твърде широки слоеве на обществото. Бил направил прекалено много хора твърде богати и обещавал много повече. Ученият обясни, че в момента умира индустрия за 50 милиарда долара годишно на всеки от двата континента, така че всички ние наблюдаваме гигантските предсмъртни гърчове на едно чудовище, живяло необезпокоявано сред нас твърде дълго. Поразеният водещ едва се сети да благодари на професора, когато той стана, за да си тръгне от студиото.
Това обаче помогна да се избистри посланието от населението към управляващите. Сега то бе по-ясно: оправете нещата или се махайте.
Кризите възникват в обществата на различни нива, но никоя не е по-катастрофална от онази, когато политиците се почувстват застрашени да напуснат добре платените си работни места.
— Не ми затваряйте! — кресна началникът на кабинета в Белия дом.
— Изобщо не би ми хрумнало, господин Силвър — успокои го Пол Деверо.
И двамата бяха останали верни на старото официално обръщение — нещо нечувано в съвременен Вашингтон. Но никой от двамата не притежаваше таланта да е добросърдечен, така че и двамата бяха решили да не се преструват.
— Бихте ли… — към всеки друг подчинен Джонатан Силвър би продължил „домъкнали жалкия си задник“, но този път почти плавно продължи с: — … дошли в Белия дом в шест тази вечер? Говоря от името на... знаете кой.
— За мен ще е удоволствие, господин Силвър — каза Кобрата.
И прекъсна връзката. Нямаше да е удоволствие. Не хранеше илюзии по този въпрос. Но знаеше, че подобна среща е неизбежна.
Джонатан Силвър имаше репутацията на може би най-големия заядливец, обитавал някога коридорите на Западното крило. И още с влизането на Пол Деверо ясно даде да се разбере, че няма намерение да я опровергава.
Държеше брой на в-к „Лос Анджелис Таймс“ и го размаха пред лицето на по-възрастния мъж.
— Вие ли сте отговорен за това?
Деверо разгледа вестника с безстрастността на ентомолог, който изучава умерено интересна ларва. Първа страница бе заета от снимка със заглавие „Ад по Родео Драйв“ [23] Една от най-известните и най-скъпи пазарни улици на света, където пазаруват звездите от Холивуд — Б. пр.
. Снимката бе на ресторант, напълно опустошен от куршуми.
Сред седмината мъртви, казваше се в текста, имало четирима, идентифицирани като основни фигури от подземния свят, пешеходец, случайно минаващ в момента на стрелбата, и двама сервитьори.
Читать дальше