Фредерик Форсайт - Кобрата

Колумбийците дадоха само една жертва. Барманът, в самопожертвувателен акт, извади изпод бара пушка и стреля, преди да умре. Прицели се в дребния мъж, който, изглежда, ръководеше нападението, и успя да го прониже с куршум в смешно присвитата уста. След това умря от четирите улучили го куршума от картечен пистолет МАС-10.

Още преди изгрев-слънце беше вдигната по тревога групата за специални операции на карабинерите на улица „Виа Ламармора“ и гражданите на италианската столица на модата и търговията се събудиха от писъка на линейки и воя на сирените на полицейски коли.

Съгласно закона на джунглата и на подземния свят, ако кралят умре, всички застават зад новия крал. Почтеното общество съвсем не беше умряло и когато му дойдеше времето, щеше да отмъсти жестоко на колумбийците, без да се съобразява кой е виновен и кой невинен. Но Картелът от Богота имаше един много силен коз: кокаиновите наличности може и да се бяха свили до тънка струйка, но ръката върху кранчето на тази струйка беше на дон Диего Естебан.

Американските, мексиканските и европейските босове все още можеха да се опитат да разработят нови източници в Перу или Боливия, но западно от Венесуела Дона бе единственият, с когото можеше да се върши работа. Само онзи, когото той лично определеше да получава продукта след възстановяването на доставките, щеше да го получава. И всяка банда в Европа и Щатите искаше да бъде този избраник. А единственият начин да докажеш, че ставаш за нов монарх, е да унищожиш другите принцове.

Шестте други гиганта бяха руснаците, сърбите, турците, албанците, неполитанците и сициалианците. Латвийците, литовците, ямайците и нигерийците бяха готови, имаха желание и можеха да бъдат жестоки, но бяха малки. Щеше да им се наложи да чакат установяването на отношения с новия монарх. Местните германски, френски, холандски и британски банди бяха клиенти, а не гиганти.

Дори след миланското клане останалите европейски кокаинови трафиканти можеха да се въздържат от активни действия, ако не беше фактът, че интернет е международно достъпен и се използва по целия свят. Неидентифицираният и непроследим източник на като че ли верни новини за кокаиновия свят, създаден от Кобрата, публикува новината за възможно изтичане на информация от Колумбия.

Споменаваше се вътрешен източник от самия разузнавателен отдел на Полисия Худисиал. Информаторът твърдеше, че дон Диего на частна среща е споделил, че бъдещият му фаворит ще е ясният победител след разчистването на сметките в европейския подземен свят. Това, разбира се, беше абсолютна дезинформация. Дона изобщо не беше казвал такова нещо. Но новината сложи началото на гангстерска война, която обхвана целия континент.

Славяните под формата на трите основни руски банди и сърбите сформираха съюз. Но те бяха мразени от балтийците от Латвия и Литва, които се обединиха, за да помогнат съвместно на враговете на руснаците.

Албанците, които бяха мюсюлмани, се съюзиха с Обшина (чеченците) и турците. Ямайските Ярдбърдс и нигерийците като чернокожи решиха, че могат да работят заедно. В Италия сицилианци и неаполитанци, които по правило са врагове, сформираха временно партньорство срещу всякакви натрапници и кръвопролитието започна.

И заля Европа така, както вече бе заляло Щатите. Нито една страна в Европейския съюз не правеше изключение, дори най-големите сред тях, и по този начин ударът бе понесен от най-богатите пазари.

Медиите се мъчеха да обяснят на своите читатели, слушатели и зрители какво става. Но вълната от гангстерски убийства продължаваше да са разгръща от Дъблин до Варшава. Туристи се хвърляха с писъци на подовете в барове и ресторанти, за да се спасят от автоматните откоси, които разчистваха сметки със седящите край масите.

В Лондон детегледачката на министъра на вътрешните работи намери труп в храстите, докато разхождаше малките си повереници. Трупът беше обезглавен. По улиците на Хамбург, Франкфурт и Дармщат всяка нощ цяла седмица се появяваха трупове. Четиринайсет трупа бяха извадени от френските реки само за една сутрин. Два от тях бяха на чернокожи, а анализът на зъбния статус установи, че останалите не са французи, а са от Изтока.

Но не всички участници в престрелките загиваха. Линейките на бърза помощ едва смогваха. От челните страници на вестниците изчезнаха всякакви новини за Афганистан, сомалийските пирати, глобалното затопляне и ненаситните банкери — заглавията „крещяха“ в изблик на безсилно възмущение.