Фредерик Форсайт - Кобрата

Всичко, което Кобрата трябваше да направи, за да дезинформира мексиканските банди, бе да пусне една лъжа в мексиканската полиция. Те сами щяха да довършат работата. Но северно от границата нещата не бяха толкова прости. Само че в Щатите има два други преносителя за разпространение на дезинформация. Единият е мрежата на хилядите радиостанции, някои съмнителни и в действителност обслужващи подземния свят, другите предлагащи трибуна за изява на по-младите и неистово амбициозни скандални водещи, отчаяно желаещи да станат известни и богати. Те не дават и пет пари за точността на информацията и имат неутолим апетит за сензационни ексклузивни интервюта.

Другият преносител е интернет и странното му чедо — блогът. Кобрата използва гениалните възможности на Джереми Бишоп и създаде блог, чийто източник беше непроследим. Блогърът се представяше за ветеран на куп банди, подвизаващи се из Щатите. Твърдеше, че имал активни контакти във всички тях и дори в силите на реда и закона.

Като използваше преминаващата благодарение на президентския указ през него информация за УБН, ЦРУ, ФБР и още дузина агенции, блогърът беше в състояние да разкрива истински късчета информация, чието съдържание бе предостатъчно, за да вцепени основните банди на континента. Някои от тези кратки информации бяха за самите тях, други — за техните съперници и врагове. Но с вярната информация се пускаха и лъжите, които провокираха една истинска втора гражданска война — между бандите в затворите, по улиците и сред рокерите, които вкупом контролираха кокаина от Рио Гранде до Канада.

Още преди да дойде краят на месеца, скандалните радиоводещи четяха гангстерския блог на ставане и на лягане, възвеличаваха новините в него до библейски истини и с упоение ги излъчваха.

В рядък за него пристъп на хумор Пол Деверо нарече блогъра Кобрата. И започна с най-голямата и най-жестока от всички улични банди — салвадорската MS-13.

Тази гигантска банда води началото си от останките от страшната гражданска война в Ел Салвадор. Млади терористи, имунизирани срещу съжаление и угризения на съвестта, се оказали безработни и без перспективи да намерят работа и наименували бандата си Ла Мара на една улица в столицата Сан Салвадор. Когато престъпленията им надвишили мащаба на малката страна, те се разпрострели и в съседния Хондурас, където набрали членска маса от 30000 души.

Когато в Хондурас приели драконовски закони и вкарали зад решетките хиляди, водачите отпратили за Мексико, а като установили, че и тази страна е прекалено населена за тях, се изнесли в Лос Анджелис и добавили името на 13-а улица към своето.

Кобрата ги бе изучил в големи подробности: татуировките по цялото тяло, обличането в бледосиньо и бяло по цветовете на салвадорския национален флаг, вкуса им да насичат жертвите си с мачете, репутацията им. А тя беше такава, че дори в пъстрата общност на американските банди MS-13 нямаха нито приятели, нито съюзници. Всички се страхуваха от тях и ги мразеха. Затова Кобрата започна именно с MS-13.

Върна се към конфискацията при Ногалес и каза на салвадорците, че каргото е било за тях, но било спряно от властите. След това вмъкна две истини и една неистина.

Първата истина беше, че на екипажа в камиона е позволено да избяга, а втората, че конфискуваният кокаин е изчезнал при транспортирането му от Ногалес и местната столица Флагстаф, където трябвало да бъде изгорен. Лъжата бе, че е бил „освободен“ от Латинокралете, които по този начин го откраднали от MS-13.

Тъй като MS-13 имат клонове, наричани от самите тях „клики“, в стотици градове из двайсетина щата, беше невъзможно това да не стигне до тях, макар да беше излъчено само в Аризона. Не бе минала и седмица и MS-13 бяха обявили война на другата огромна латинобанда в Съединените щати.

Към началото на февруари рокерските банди сложиха край на дългогодишното си примирие — Ангелите на Ада се опълчиха срещу Бандидос и техните съюзници Разбойниците.

Седмица по-късно кръвопролитието и хаосът станаха ежедневие за Атланта — новата кокаинова столица на Щатите. Атланта се контролира от Мексиканците; Кубинците и Пуерториканците работят редом с тях, но са им подчинени.

Цяла мрежа магистрали тръгва от американо-мексиканската граница на североизток към Атланта, а друга мрежа се разпростира на юг към Флорида, където достъпът през морето е блокиран от постоянното присъствие на УБН в Кий Уест, и на север към Балтимор, Вашингтон, Ню Йорк и Детройт.