Фредерик Форсайт - Кобрата

За кой точно ставаше дума можеше да се прецени въз основа на мястото и естеството на залавянето. Ногалес е малко градче на самата граница и център на малка зона, чиято мексиканска страна е изцяло в територията на картела Синалоа. От другата страна на границата е домът на аризонска улична банда, наричаща себе си Умниците.

Дон Диего се бе убедил — каквото бе и намерението на Кобрата, — че Синалоа ограбва кокаина му по море и така удвоява печалбата си за негова сметка. Първата му реакция бе да нареди на Алфредо Суарес анулиране на всички поръчки на Синалоа и прекратяване на всички чакащи доставки за тях. Това предизвика криза в Мексико, сякаш тази нещастна страна не се бе настрадала достатъчно.

Босовете на Синалоа знаеха, че не са откраднали нищо от Дона. При други това би станало причина за недоумение, но кокаиновите банди познават само едно чувство освен самодоволството и то е ярост.

Най-сетне Кобрата чрез контактите си в УБН на територията на Северно Мексико пусна сред мексиканската полиция слуха, че Залива и съюзниците им от Ла Фамилия са издали преминаването при Ногалес на американските власти, което беше противоположното на истината — че всичко е измислено от Кобрата. Но понеже бандите плащаха на поне половината полиция, лъжата се прихвана.

За Синалоа това означаваше обявяване на война и те го направиха. Момчетата от Залива и другите от Ла Фамилия не знаеха каква е причината, понеже не бяха ограбвали никого, но нямаха друг избор, освен да се бият. И като истински екзекутори въвлякоха Зета — банда, която предлага услугите си, когато става дума за най-зловещите убийства.

Преди да е изтекъл януари, бандитите на Синалоа бяха изтребени до крак. Мексиканските власти, армия и полиция просто се оттеглиха и само събираха труповете.

— Какво точно правиш? — попита Кал Декстър.

— Демонстрирам — отговори Пол Деверо — силата на съзнателната дезинформация, което някои от нас научиха по възможно най-трудния начин през четиридесетте години на Студената война.

Всички разузнавателни агенции през онези години бяха осъзнали, че най-унищожителното оръжие срещу дадена вражеска агенция — като се изключи внедряването на „къртица“ — е да накараш врага да повярва, че има такъв предател. В продължение на дълги години маниакалната увереност на предшественика на Кобрата, Джеймс Енгълтън, че в ЦРУ има внедрен агент, едва не разкъса Управлението на парчета.

От другата страна на Атлантика британците прекараха години в безрезултатни напъни да идентифицират Петия (в групата на Бърджис, Филби, Маклийн и Блънт). Колко човешки съдби бяха пречупени, когато подозрението бе падало върху грешния човек.

В израстването си от колежанин до „мандарин“ в ЦРУ Деверо бе гледал и се бе учил. А онова, което бе научил предишната година, и единствената причина да прецени, че задачата за унищожаване на кокаиновата индустрия може да се осъществи, макар други като него бързо да се бяха отказвали, беше, че има подчертани сходства между картелите и бандите, от едната страна на закона, и шпионските агенции, от другата.

— И двете са като затворени братства — обясни той на Декстър. — Имат сложни тайни ритуали на посвещаване. Единствената им диета е подозрителност, граничеща с параноя. Лоялни са с лоялните, но са жестоки към предателите. Всички външни са под подозрение поради простия факт, че се намират отвън… Способни са да не споделят дори със собствените си жени и деца, а още по-малко с приятели, което ги обрича да общуват само един с друг. В резултат на това всички слухове се разпространяват със скоростта на горски пожар. Добрата информация е жизненоважна, случайната грешна информация е непростима, умелата дезинформация — смъртоносна.

Още през първите дни на своето изследване Кобрата осъзна, че ситуациите в Съединените щати и Европа се различават в едно много важно отношение: че входните точки за внос на наркотици в Европа са многобройни, а 90 % от американските точки за достъп са от Мексико — страна, която в действителност не произвежда нито грам наркотик.

И докато трите мексикански гиганта и най-различни по-малки картели се самоизяждаха в несекваща конкурентна битка на приливи и отливи за намалелите количества и заради разчистване на сметки, на северната страна на границата онова, което първоначално бе недостиг, постепенно се превърна в суша. До онази зима американците с надежда бяха очаквали безумието южно от границата да си остане там. Но през януари то я прескочи.