Фредерик Форсайт - Кобрата

Контрабандата бе незабавно конфискувана, а понеже ТИР-ът бе тръгнал от Милано, не беше нужно карабинерите да се допитват до Айнщайн, за да стигнат до името „ндрангета“. Местният склад бе посетен още през нощта и от него не бе взето нищо, но номерата на партидите бяха записани и изпратени в Богота. Част от каргото се бе намирала на борда на „Бонита“, т. е. бе стигнала успешно до галисийския бряг. Други бали се бяха намирали в корпуса на „Арко Соледад“, който явно бе заловен с целия екипаж и Алваро Фуентес на път за Гвинея-Бисау. И двете доставки бяха предназначени за галисийците и ндрангета.

Дон Диего бе разкрил крадците и беше готов да ги накаже.

Нито американската митница в Ногалес, нито карабинерите в алпийския проход бяха обърнали голямо внимание на един тихо говорещ американец, чиито документи го бяха идентифицирали като служител на УБН и който се бе появил удивително бързо на двете места. Човекът говореше отличен испански и едва разбираем италиански. Беше слаб, жилест, във видимо добра физическа форма и с посребрели коси. Стойката му бе на ветеран от армията. Този човек си записа номерата на всички партиди в заловените бали. Никой не се поинтересува какво смята да прави с тях. Любопитен агент на УБН, по една случайност също озовал се в Ногалес, бе позвънил в Централата в Арлингтън, но никой там не бе чувал за въпросния Декстър. Не че това изглеждаше подозрително. Агентите под прикритие никога не се казват както пише на картите им.

Човекът на УБН в Ногалес не направи нищо повече, а в Алпите карабинерите бяха много щастливи да приемат като знак на приятелство кутия скъпи и трудни за намиране хавански пури и да позволят на своя съюзник и колега да влезе в склада с конфискуваната стока.

Във Вашингтон Пол Деверо изслуша доклада много внимателно и попита:

— Значи и двата пъти всичко мина без засечка?

— Така мисля. Тримата така наречени мексиканци в Ногалес ще трябва да полежат малко в аризонския затвор, но мисля, че ще ги извадим бързо оттам. Италианският шофьор от американски произход на ТИР-а в Алпите ще бъде оправдан, понеже нищо не може да го свърже с товара, който е превозвал. Мисля, че всичките ни хора до две седмици ще са при семействата си с добро възнаграждение в джоба.

— Чел ли си за живота на Юлий Цезар? — попита Кобрата.

— Не бих казал, че много. Моето училище премина отчасти в каравана, отчасти по строителни площадки. Защо питаш?

— Веднъж той се сражавал с варварски племена в Германия. Заобиколил лагера си с големи трапове, върху които нахвърлял клони. По стените и дъната на ямите набил колове с насочени нагоре остри върхове. Когато враговете атакували, много от тях свършили с доста остър връх на кол между бузите. Задните имам предвид.

— Болезнено и ефективно — отбеляза Декстър, който бе виждал подобни капани, подготвени от Виетконг.

— Да, така е. Но знаеш ли как нарекъл тези колове?

— Нямам представа.

— Нарекъл ги „стимули“. Не мислиш ли, че Цезар е имал доста мрачно чувство за хумор?

— И какво?

— Да се надяваме, че нашите стимули ще стигнат до дон Диего Естебан, където и да се намира той.

А дон Диего се намираше в ранчо в провинцията, източно от Кордилиерите, и въпреки отдалечеността на мястото дезинформацията наистина бе стигнала до него.

Вратата на килията в затвора „Белмарш“ се отвори и Джъстин Кокър вдигна поглед от боклука, в който се бе зачел. Понеже се намираше в единична килия, той и посетителят му нямаше как да бъдат подслушвани.

— Време е да си ходиш — каза капитан Питър Рейнолдс. — Обвиненията са оттеглени. Не питай. Но имай предвид, че ще си като шпионин, освободен от плен. Когато историята се раздуха, с прикритието ти е свършено. Отлична работа, Дани, наистина се справи много добре. И знай, че тази оценка е не само от мен, а от самия връх!

След шест години работа под прикритие в лондонска банда за разпространение на наркотици детектив-сержант Дани Ломакс излезе „на светло“ и получи повишение като детектив-инспектор.

Дон Диего Естебан вярваше в три неща: в своя Бог, в своето право на огромно богатство и в страшното наказание за онзи, който поставя под съмнение първите две.

След конфискуването в Ногалес на балите кокаин, за които се бе смятало, че са изчезнали от неговите моторници в Карибите, той беше сигурен, че е бил измамен от един от основните си клиенти. Мотивът бе ясен — алчност.