Фредерик Форсайт - Кобрата

Адвокатът на защитата завърши безнадеждната си молба за гаранция и съдията му предложи бърза окуражителна усмивка.

— Връщане под арест за седем дни — каза тя. Кокър бе измъкнат от скамейката и избутан надолу по стълбите към килиите. Оттам бе отведен до бял ван без прозорци, съпровождан от четирима мотоциклетисти от групата за специален ескорт, просто като предпазна мярка, ако на Есекската шайка й хрумнат идеи за измъкването му по време на транспортиране.

Но изглежда, Даниълс и хората му бяха уверени, че Джъстин Кокър ще си мълчи, защото бяха изчезнали без следа. Всички се бяха изпокрили.

В миналото беше правило британските гангстери да търсят убежище в Южна Испания, като си купуват вили в Коста дел Сол. Но след подписването на договора за бързо екстрадиране между Испания и Обединеното кралство Коста дел Сол загуби от притегателната си сила. Вени Даниълс си беше построил планинска хижа в Северен Кипър — една непризната минидържава, която нямаше договор с Великобритания. Имаше основателни подозрения, че е отлетял тъкмо там след операцията срещу хангара, за да остави нажежената ситуация да се охлади.

Скотланд Ярд обаче искаше Кокър по-наблизо в Лондон. Есекс нямаха възражения, така че от Челмсфорд той бе откаран в лондонския затвор Белмарш.

Историята за конфискуването на цял тон кокаин в склад из тресавищата беше добре приета от националната преса, а в местната стана направо сензация. „Есекс Кроникъл“ помести на цялата си челна страница снимка на купчината кокаин. До брикетите стоеше Джъстин Кокър с компютърно размазани очертания на лицето, за да се запази анонимността му, както изискваше законът. Разрязаните чували от юта също се виждаха, както и бледите „тухли“ под тях, а също и опаковъчната хартия с етикета, на който бе изписан номерът на партидата.

Обиколката на Хорхе Калзадо из Европа не бе по-приятна от тази на Хосе-Мария Ларго из Северна Америка. Отвсякъде го бомбардираха с гневни укори и настоявания за възстановяване на редовните доставки. Наличността беше нищожна, цените се качваха, клиентите се прехвърляха на други наркотици, а онова, което бе останало в ръцете на европейските банди, се разреждаше десет към едно и едва се усещаше.

Калзадо не трябваше да посещава галисийските банди, защото те вече бяха получили лични уверения от самия Дон, но имаше други важни клиенти и вносители, които бяха също толкова важни.

Макар в европейското пространство от Ирландия до границата на Русия да има над сто банди, доставящи и търгуващи с кокаин, повечето се запасяват от десетина гиганти, които имат преки отношения с Колумбия и разпределят между по-дребните доставчици стоката, след като тя безопасно пристигне на европейска почва.

Калзадо се свърза с руснаците, сърбите и литовците на изток, с нигерийските и ямайски „ярдита“, с турците, които макар териториално да се намираха на югоизток, доминираха в Германия, с албанците, от които косата му настръхна, и с трите най-големи престъпни групировки в Европа: сицилианската мафия, неаполитанската камора и калабрийската ндрангета.

Калабрия е на върха на ботуша, южно от Неапол, разделяна от Сицилия от Месинския пролив. Някога по тези изгорени от слънцето земи е имало гръцки и финикийски колонии, а местният език — почти чужд за другите италианци, има доловими гръцки корени. Името „ндрангета“ означава „почтено общество“. За разлика от широко популярната мафия от Сицилия или известната от по-нови времена камора от Неапол, калабрийците се гордеят с практическата си неизвестност по света.

Само че това е най-многобройната и с най-голямо международно присъствие групировка. А и както италианската държава е установила на свой гръб, тя е най-трудна за внедряване, а също такава, в която клетвата за абсолютно мълчание, известна като омерта, остава ненарушена.

За разлика от сицилианците, в ндрангета няма „дон на всички донове“ и структурата й изобщо не е пирамидална. Тя не е йерархична и членството е изцяло на семеен и кръвен принцип. Инфилтрирането от чужденец е абсолютно невъзможно, ренегатството — неизвестно, а успешните осъждания на членове — изключение. Това е вечният кошмар на римската комисия „Антимафия“.

Нейният дом, навътре в сушата зад провинциалната столица на областта Реджо ди Калабрия и основното крайбрежно шосе, е затворената за чужди погледи земя, осеяна със селца и малки градчета, опираща в планинската верига Аспромонте. В пещерите й до неотдавна са държани заложници в очакване на плащането на откуп или смъртта и пак тук се намира неофициалната столица Плати. Всеки приближил се насам с кола чужденец бива засечен от километри и към него се отнасят много негостоприемно. Това място в никакъв случай не е магнит за туристите.