Фредерик Форсайт - Кобрата

Захранвани с дезинформация, Кубинците се нахвърлиха срещу Мексиканците, защото бяха убедени, че те ги мамят и ги лишават от намаляващите доставки, процеждащи се през граничната зона.

Ангелите на Ада, след големи загуби, нанесени им от Разбойниците и Бандидос, се обърнаха за помощ към своите приятели от състоящото се изцяло от белокожи Арийско братство, което отприщи вълна от убийства из затворите в страна, където Арийците държат контрола. Това вкара в играта Кървавите и Откачалките, които пък са с изцяло чернокожа членска маса.

Кал Декстър бе виждал кръвопролития, така че не беше от гнусливите. Но когато броят на убитите ескалира, той постави под съмнение действията на Кобрата. Понеже уважаваше основния изпълнител на плановете си, Пол Деверо, който рядко споделяше каквото и да било с когото и да било, го покани на вечеря в Александрия.

— Калвин, в нашата страна има около четиристотин големи и малки града. И в поне триста от тях има сериозен проблем с наркотиците. Част от този проблем са марихуаната, канабисът, хероинът, метамфетамините или кристалният мет и кокаинът. От мен бе поискано да унищожа търговията с кокаин, понеже този порок се разпространи в мащаб, който го изважда извън контрол. В по-голямата си част проблемът произтича от факта, че само в нашата страна кокаинът носи печалба от четиридесет милиарда долара годишно, а в световен мащаб сумата е двойно по-голяма.

— Чел съм справката — промърмори Декстър.

— Чудесно, но ти ми поиска обяснение.

Пол Деверо се хранеше, както правеше всичко останало — икономично, а любимата му кухня бе италианската. Вечерята бе тънка като лист хартия picata al limone, полята със зехтин салата и чиния маслини. За по-лесно преглъщане имаше бутилка ледено „Фраскати“. Декстър си помисли, че на връщане няма да е зле да се отбие в някое заведение и да си вземе нещо варено в комбинация с нещо пържено.

— Така че тези главозамайващи пари привличат акули от всякакъв вид и калибър. Затова имаме около хиляда банди, разпространяващи този вид наркотик, и обща численост на бандите в национален мащаб около 750000, половината от тях наркомани. Та, значи, да се върнем на първоначалния ти въпрос: какво правя и как го правя? — Той доля двете чаши с бледожълтото вино и отпи, докато търсеше точните думи: — В страната има само една сила, способна да отхвърли двойната тирания на бандите и наркотиците. Не си ти, не съм аз, не е УБН, нито ФБР, а още по-малко някоя от другите ни многобройни и баснословно скъпо струващи агенции. Дори не е и самият президент. А най-малко от всичко е местната полиция, която прилича на онова холандско дете, което мушнало пръст в дигата, за да спре прилива.

— И коя е тази единствена сила?

— Самите те. Едни други. Калвин, какво мислиш правехме през последната година? Първо, създадохме с цената на значителни разходи кокаинова суша. Постигнахме го, но е невъзможно да го удържим за дълго. Онзи пилот изтребител в Кабо Верде. Двата Q-кораба в морето. Това не може да продължава вечно, а в действителност дори не и още дълго… В мига, в който отпуснем натиска, потокът на търговията ще се възобнови. Нищо не може да се изпречи успешно на тази норма на печалбата. Това, което успяхме да постигнем, е да съкратим доставките наполовина и да създадем у клиентите неистов глад. А когато хищниците умират от глад, те се нахвърлят едни върху други… На второ място, установихме фалшив поток от доставки, който сега използваме, за да провокираме зверовете да упражнят жестокостта си не срещу невинните граждани, а срещу себеподобните си.

— Но кръвопускането деформира страната. Заприличваме на Северно Мексико. Колко дълго трябва да продължават гангстерските войни?

— Калвин, насилието никога не е спирало. То само е било скрито. Залъгвали сме се, че е само по телевизията или на киноекрана. Е, сега излезе на открито. За известно време. Ако ме оставят да провокирам бандите да се самоунищожат, тяхната власт ще бъда съкрушена за поне едно поколение.

— А в краткосрочен план?

— Уви, ще трябва да се случат още много лоши неща. Знаем го от опита ни в Ирак и Афганистан. Дали онези, които ни управляват, и нашият народ ще имат куража да го приемат и тук?

Кал Декстър се замисли за онова, което бе видял да се стоварва върху Виетнам преди 40 години.

— Съмнявам се — каза той. — Чужбина е много по-удобно място за насилие.

Навсякъде из Щатите членовете на Латинокралете биваха безмилостно избивани от местните клики на MS-13, убедени, че са атакувани самите те, и настървени да завземат запасите и клиентелата на Кралете за себе си. Но след възстановяването от първоначалния шок Кралете отговориха по единствения начин, който им бе известен.