Фредерик Форсайт - Кобрата

Разчистването на сметки между Бандидос и Разбойниците, от една страна, и Ангелите на Ада и расисткото Арийско братство, от друга, остави огромен брой трупове от бряг до бряг.

И четирите банди имаха огромно представителство в най-тежките американски затвори и треската да се убива подпали и тези места.

А в Европа отмъщението на Дона тепърва започваше.

Колумбийците изпратиха в Европа 40 подбрани убийци. Претекстът уж беше визита на добра воля при галисийците, но когато пристигнаха, те поискаха да бъдат въоръжени с най-различни оръжия от складовете на Лос Канеос. Желанието им бе изпълнено.

Колумбийците бяха пристигнали по въздух с различни полети в интервал от три дни, а една малка дошла предварително тук група им предостави достатъчно каравани. Екипирани по този начин, отмъстителите поеха на север към Галисия, която през този сезон бе брулена от бури и заливана от поройни дъждове.

Наближаваше Св. Валентин и срещата между емисарите на Дона и нещо неподозиращите им домакини се състоя в един склад в красивия исторически град Ферол. Новодошлите одобрително огледаха донесения им арсенал, сложиха пълнителите, обърнаха се и откриха огън.

Когато ехото от пукотевицата заглъхна, повечето галисийски бандити бяха избити. Дребният водач с бебешко лице, известен в родината си като Ел Анимал — Животното — се изправи над един от все още дишащите галисийци и го погледна.

— Нищо лично — каза му. — Просто никой не може да се отнася с Дона по този начин… — И му пръсна мозъка.

Нямаше нужда да остават тук. Наказателният отряд се качи по колите и отпраши през границата с Франция при Андай. Франция и Испания са членки на Шенгенското споразумение, което осигурява отворени граници без контрол по тях.

Като се сменяха на волана, колумбийците се придвижиха на изток покрай полите на Пиренеите, по Лангедокската равнина и през френската Ривиера, за да влязат в Италия. Колите им имаха испанска регистрация и никой не ги спираше. Отне им 36 часа усилено шофиране, за да стигнат в Милано.

След като бе видял с очите си партидните номера на кокаина, изпратен през Атлантика с „Белеса дел Мар“, но озовал се някак си в тресавищата на Есекс, дон Диего бързо бе научил, че цялото карго е стигнало до Есекс през Холандия, но чрез ндрангета, които снабдяваха есекската шайка. По този начин калабрийците, на които той лично бе дал ролята на основен снабдител за Европа, също се бяха опълчили срещу него. Възмездието просто беше неизбежно.

Групата, изпратена да накаже виновните, бе прекарала часовете по време на пътуването, за да изучи географията на Милано и бележките, изпратени от живеещата там малка група от Богота за връзка с местните клиенти.

Така че хората на Дона знаеха как точно да намерят южните предградия Бучинаско, Корсико и Асаго, които калабрийците бяха колонизирали. За дошлите тук от дълбокия юг на Италия тези предградия бяха като нюйоркския Брайтън Бийч за руснаците — дом далече от дома.

А имигрантите бяха донесли със себе си Калабрия. Магазините, баровете, ресторантите, кафенетата — почти всичко тук носеше южняшки имена и предлагаше южняшка храна. По оценка на държавната комисия „Антимафия“ 80 % от колумбийския кокаин влизат в Европа през Калабрия, но разпределителният център е в Милано, а „пунктът за управление“ са тези три квартала.

Убийците пристигнаха през нощта.

Никой от тях не хранеше никакви илюзии за жестокостта на калабрийците. Никой никога не ги бе нападал. Когато се биеха, беше само помежду си. Така наречената Война на ндрангета между 1985 и 1999 беше оставила след себе си стотици трупове по улиците на Калабрия и Милано.

Италианската история е поменик от войни и кръвопролития и зад кухнята и културата уличната настилка бе почервенявала много пъти. Италианците смятат Черната ръка от Неапол и сицилианската мафия за страховити, но никой не спори с калабрийците. До нощта, когато пристигнаха колумбийците.

Те разполагаха със седемнайсет частни адреса. Заповедта беше да отрежат главата на змията и да се изнесат извън страната, преди да бъдат мобилизирани стотици войници.

На сутринта водата в канала Навилио беше червена. Петнайсетима от седемнайсетте боса бяха заловени в домовете им и убити на място. Шестима колумбийци отидоха на Ортомеркато, където се намира „Кинг“ — любимият на младежите нощен клуб. Спокойно заобиколиха паркираните около входа ферарита и ламборджинита, ликвидираха четиримата пазачи при вратата, влязоха и откриха огън с къси откоси, които повалиха всички пиещи на бара и седналите да вечерят край четирите маси.