Фредерик Форсайт - Кобрата

— А цената ви, сеньор?

— Дойде и моят ред да се пенсионирам. Но далеч оттук. Вила на слънчево място. С моите книги. Официално мъртъв, разбира се. Това не може да е евтино. Един милиард долара, ако обичате.

— Моята собственост се намира на кораб, предполагам?

— Да.

— И ще ми дадете номерата на банковите сметки?

— Естествено. А вие ще ми кажете в кое пристанище искате кораба.

— Разбира се.

— И какъв е отговорът ви, сеньор?

— Мисля, сеньор, че можем да се споразумеем. Ще си тръгнете, без да ви се случи нищо. Уточнете подробностите със секретаря ми отвън. А сега искам да се помоля насаме. Vaya con Dios [24] Вървете си с Бога (исп.) — Б. пр. , сеньор.

Пол Деверо стана, прекръсти се и излезе от църквата. След час беше във военновъздушната база в Маламбо, където чакащият го „Груман“ го върна във Вашингтон. В изградения хангар на стотина метра от мястото, където частният самолет рулира и застана на пистата за излитане, операторите на безпилотния самолет, известен като „Мишел“, бяха научили, че до седмица ще прекратят участието си в операцията и ще се върнат в Невада, натоварени с цялото по-съществено оборудване на два тежки С-5.

Кал Декстър нямаше представа къде е началникът му, но не попита. Вършеше каквото му бе възложено и елемент по елемент унищожаваше сложната структура на проекта.

Двата Q-кораба вече бяха на път — „Балморал“ за Лайм Бей в Дорсет, а „Чесапийк“ за Нюпорт Нюз. Британците бяха изказали благодарността си за даряването на „Балморал“, който щеше да им свърши отлична работа в действията срещу сомалийските пирати.

Двете бази за контрол на безпилотните самолети приземиха своите „ястреби“ за връщане в Съединените щати, но запазиха огромната база данни, създадена в резултат на многомесечното ШИНАМОТ — тя определено щеше да играе роля в бъдеще при използване на по-скъпите, управлявани от хора шпионски самолети.

Затворниците — 187 души — бяха върнати от остров Игъл, архипелага Чагос, с пригоден за далечно действие товарен самолет „Херкулес С130“ на американските ВВС. На всеки бе позволено да изпрати късо съобщение до своите загубили надежда близки.

Банковите сметки, вече почти изпразнени, бяха консолидирани в една, за да се покрият разходи, появили се в последната минута, а комуникационната мрежа, управлявана от склада в Анакостия, бе редуцирана за вътрешна употреба от останалия при своите компютри Джереми Бишоп.

И тогава един ден се появи Пол Деверо. Каза, че е доволен, и дръпна Кал Декстър встрани.

— Чувал ли си някога за Спиндрифт Кей? Както и да е, това е малък остров, едва-едва по-голям от коралов атол. Намира се в Бахамите. Един от така наречените „външни“ острови. Не е населен, ако не броим малко поделение американски пехотинци, закарани на острова за тренировка по оцеляване в екстремни условия. В центъра на Кей има палмова горичка, под която са струпани безкрайни редици бали. Можеш и сам да се сетиш какво има в тях. Трябва да се унищожат… всичките сто и петдесет тона. Поверявам ти тази задача. Имаш ли някаква представа каква е стойността на тези бали?

— Мисля, че мога да предположа… Няколко милиарда долара?

— Прав си. Трябва ми човек, на когото имам абсолютно доверие. Тубите с бензин са закарани там отдавна. Най-добрият начин да се добереш до това място е с хидроплан от Насау. Тръгвай, моля те, и направи каквото трябва да се направи.

Кал Декстър бе виждал какво ли не през живота си, но никога не бе виждал хълм на стойност милиарди долари, нито бе унищожавал такъв. Дори една-единствена бала, скътана в нечий куфар, означаваше доживотна обезпеченост. Излетя с редовен граждански полет от Вашингтон за Насау и се регистрира в хотел „Парадайз Айланд“. Попита на рецепцията и след кратък телефонен разговор успя да резервира хидроплан за следващата сутрин.

Спиндрифт Кей се намираше на сто и петдесетина километра и полетът продължи около час. През март времето вече се стопля и морето придобива обичайния си невъзможен син цвят между островите, като леко избледнява над пясъчните плитчини. Дестинацията бе толкова необичайна, че пилотът трябваше да направи два пъти справка с джи пи ес системата, за да е сигурен, че лети към правилния атол.

Около час след изгрев-слънце направи вираж, посочи и извика над рева на двигателя:

— Ето го, господине!

Декстър погледна надолу. Гледката заслужаваше да е на пощенска картичка. По-малко от един квадратен километър площ с риф, обграждащ бледосиня лагуна, в която се влизаше пред единствен процеп в корала. Тъмна група палми в центъра, която по никакъв начин не издаваше смъртоносното съкровище под клоните.