Фредерик Форсайт - Кобрата

Бяха предприети изключителни мерки за сигурност, за да не научат двамата европейци — а нямаше никакво съмнение в техния ВИП статут — точното място на хасиендата, където се провеждаше срещата. Езиков проблем не съществуваше — и двамата бяха испанци и от Галисия.

Тази брулена от бурите северозападна провинция на Испания отдавна е най-големият контрабандист на старото европейско кралство. Там е запазена традицията да се отглеждат и възпитават моряци, които не се плашат и от най-бурния океан. Разправят, че кръвта на жителите на дивия, насечен от хиляди потоци и заливчета бряг от Ферол до Виго, била наполовина морска вода.

Друга традиция е кавалерското отношение към нежеланото внимание на митничари и данъчни. Често и от отдавна контрабандистите се представят в романтична светлина, но няма нищо забавно в жестокостта, с която те се бият с властта и наказват издайниците. Така че напълно естествено с възхода на наркотиците в Европа Галисия се бе превърнала в един от основните центрове.

В продължение на години кокаиновата индустрия на Галисия се доминираше от две банди — Шарлинс и Лос Канеос. Някогашни съюзници, през 90-те години те бяха минали през период на вражда и кърваво уреждане на сметки, за да сключат отново съюз. В Колумбия бяха дошли представители на двете крила, за да протестират пред дон Диего. Той пък се бе съгласил да ги приеме заради отдавнашните и здрави връзки между Латинска Америка и Галисия, наследени от многото галисийски моряци, преселили се в Новия свят преди много години. Второто му съображение за приемане на срещата бяха традиционно големите поръчки на галисийците.

Посетителите не бяха щастливи. Главен инспектор Пако Ортега бе заловил точно двама от техните хора с куфари, натъпкани с десет милиона евро в банкноти от по 500 евро. Тази катастрофа, твърдяха галисийците, била предизвикана от издънка на адвоката Хулио Лус, който пред заплахата от двайсетгодишна присъда вече пеел като канарче в опит да сключи сделка със съда.

Дон Диего изслуша казаното в ледено мълчание. От всичко на света най-много мразеше да бъде унижаван, а сега трябваше да седи и да слуша лекцията на тези двама пеони от Коруня. Но най-лошото бе, че бяха прави. Провалът тръгваше от Лус. Ако глупакът имаше семейство, вече всички щяха да са платили по най-болезнен начин за измяната на предателя. Но галисийците не бяха свършили.

Основните им клиенти бяха британски банди, внасящи кокаина в Обединеното кралство. Четиридесет процента от британския кокаин идваха през Галисия, а доставките там бяха от Западна Африка и изцяло по море. Преди да стигне до Европа, делът от Западна Африка, който пристигаше по суша до брега между Мароко и Либия, се разпределяше между другите банди. Галисийците единствени зависеха от доставките по море, а те бяха пресъхнали тотално.

Подразбиращият се въпрос беше: какво ще направиш, за да се променят нещата? Дона предложи на гостите да изпият по чаша вино на терасата, а сам влезе вътре, за да се консултира.

— Колко струват галисийците? — попита той Хосе-Мария Ларго.

— Твърде много — отговори Ларго.

От приблизително 300-те тона, стигащи до Европа всяка година, испанците — а това означаваше галисийците — вземаха 20 %, т. е. шейсет тона. Единственият по-голям от тях клиент беше италианската ндрангета, по-голяма от неаполитанската камора или сицилианската коза ностра.

— Трябват ни, дон Диего. Суарес трябва да положи специални усилия, за да са доволни.

Преди обединяването на миникартелите с гигантското Братство галисийците си осигуряваха доставките от картела Вая дел Норте, управляван от Монтоя, сега в американски затвор. Вая дел Норте последни от независимите се поддадоха на сливането, но продължаваха да имат собствено производство. Ако могъщите галисийци се върнеха към някогашните си доставчици, примерът им можеше да бъде последван и от други, а това застрашаваше да провокира разпадане на империята. Дон Диего се върна на терасата и заяви:

— Сеньори. Имате думата на дон Диего Естебан: доставките ще бъдат възобновени.

Само че беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Изоставянето от Суарес на метода на хилядите „мулета“, гълтащи по килограм или пренасящи в куфари по 2–3 килограма и надяващи се да преминат през летищата, навремето бе изглеждало разумно. Само че новите невидими рентгенови апарати, способни да проникват през дрехи и телесни мазнини, наистина бяха направили „гълтането“ загубена кауза. На всичко отгоре засилените мерки за сигурност при обработката на багажите заради мюсюлманите фундаменталисти, които дон Диего не спираше да ругае всеки ден от живота си, бе повишило до неприемливо ниво разкриването на кокаин в багажа. „Повече и нарядко“ бе изглеждало разумна смяна на посоката. Но от юли ги бе заляла вълна от прехващания и изчезвания, като сега всяка загуба беше между 1 и 12 тона.