Фредерик Форсайт - Кобрата

През октомври и двата Q-кораба трябваше да се преокомплектоват. „Чесапийк“ се срещна със своя спомагателен кораб за зареждане в океана южно от Ямайка. Резервоарите му бяха напълнени до ръба, прехвърлена бе храна, сменени бяха „тюлените“. Този път беше ред на Екип-3 от Коронадо, Калифорния. По-важното бе, че го напуснаха всички арестанти.

Изведени от карцера на палубата, с качулки на главите, арестуваните разбираха по гласовете, че са в ръцете на американци, но нямаха представа нито къде се намират, нито на кой кораб са. В крайна сметка щяха да слязат на брега — все така с качулки — и да бъдат транспортирани със специален автобус без прозорци до ВВБ „Еглин“, където щяха да се качат на борда на товарен самолет С-5 за дълъг полет до островите Чагос, а там най-сетне щяха да видят дневна светлина и да изчакат края на войната.

„Балморал“ също презареди в морето. Неговият екип на СВМС остана на борда, понеже се състоеше от два взвода, дошли от Афганистан. Арестантите на борда заминаха за Гибралтар, където същият С-5 взе и тях. Британският улов от 18 тона кокаин беше предаден на американците в Гибралтар.

Всъщност конфискуваният кокаин — 23 тона от „Чесапийк“ и 18 тона от „Балморал“ — беше прехвърлен на друг морски съд, много по-малък товарен кораб, използван от Кобрата.

Кокаинът, залавян в различните входни точки по териториите на САЩ и Европа, се унищожава от местните полицейски власти. Каргото, иззето по море от флотите или бреговите охрани, се разтоварва на брега и се унищожава там. Онова, което пада с останките на самолетите в морето, е загубено завинаги. Но заловеното в рамките на проекта „Кобра“ по разпореждане на Пол Деверо се складираше под охрана на нает малък остров — един от Бахамските.

Струпаните в редици бали се подреждаха под камуфлажна мрежа между палмите и малко подразделение на морската пехота. Пехотинците живееха в каравани, паркирани на сянка край плажа до пристана. Единственият им посетител беше малък товарен кораб, който носеше пресни продукти. Никой от пехотинците нямаше представа, че след първите успешни удари именно този малък кораб се бе срещнал в открито море с Q-корабите, за да ги освободи от грижата за балите.

В средата на октомври съобщението на Хоогстратен стигна до Дона. Той не можеше да повярва, че банките са разкрили най-съкровените си тайни пред властите. Веднъж… може би, но два пъти? Никога! Така че оставаше само един човек, който знаеше номерата на банковите сметки, в които се превеждаха подкупите, гарантиращи безпрепятственото освобождаване на кокаиновото карго по пристанищата на Щатите и Европа. Дона беше открил своя предател.

Роберто Карденас гледаше видеоклипа, на който дъщеря му пресичаше тротоара пред летище „Кенеди“, когато вратата му се стовари в стаята.

Успя да убие един от хората на Главореза и да прониже с куршум ръката на Ел Анимал, но после го събориха на пода. Численото превъзходство винаги е решаващо, а Пако Валдес — понеже знаеше срещу какво се изправя — беше взел достатъчно хора.

Живият Роберто Карденас беше груб, твърд, лош човек. В смъртта си бе просто поредният труп. На пет парчета, когато верижният трион спря да стърже.

Беше имал една дъщеря. И я бе обичал безкрайно.

През целия октомври атаката на Кобрата срещу кокаиновата империя на Дона продължаваше неумолимо и в крайна сметка това започна да дава отражение. Позицията на Картела сред многобройните му и склонни към крайно насилие клиенти започваше сериозно — макар и не още фатално — да се влошава.

Дон Диего отдавна бе осъзнал, че дори ако го бе предал Роберто Карденас, човекът, в чиито ръце се намираше списъкът на „плъховете“, не може да е единственият му враг. Нямаше начин Карденас да знае за умело конструираните от Хуан Кортес тайници на корабите. Не можеше да знае имената на корабите и пристанищата, от които потегляха. Не можеше да има представа за нощните полети до Западна Африка и използваните самолети. Но имаше един човек, който знаеше тези подробности.

И параноята на Дона започна да клони към онзи, който знаеше всичко това — Алфредо Суарес. Суарес пък отлично знаеше какво се бе случило на Карденас и започна да се страхува за живота си.

Първият проблем обаче бе производството. След всичките прехващания, унищожения, загуби и изчезвания успешно пристигналите доставки бяха към 50 % от изпратените, поради което Дона бе разпоредил на Емилио Санчес да форсира продукцията в джунглата до нечувани досега нива. А увеличените разноски започваха да топят дори смайващото богатство на Картела. И тогава Кобрата научи за Карденас.