Фредерик Форсайт - Кобрата

Обезобразеното му тяло бе намерено от селяните. Главата я нямаше — тя така и не беше намерена, — но на полковник Дос Сантос използването на верижния трион казваше: „Картела“, затова той поиска моргата в Картахена да направи ДНК анализ. И точно ДНК анализът идентифицира стария гангстер.

Дос Сантос съобщи на главния резидент на УБН в Богота, а американецът уведоми Арми Нейви Драйв в Арлингтън. Кобрата видя новината в сводката на съобщенията, стигащи до централата на УБН.

До този момент в опит да бъде спасен животът на източника бяха заловени само 12 корумпирани длъжностни лица и във всичките случаи бяха положени специални грижи това да изглежда като игра на случайността. След смъртта на Карденас целият този театър ставаше излишен.

Кал Декстър, придружен от главния ловец на УБН Боб Бериган, направи обиколка из Европа и в крайна сметка информира директорите на митниците в 12 страни. Директорът на УБН направи същото за Северна Америка — Мексико, Щатите и Канада. Във всички случаи шефовете на митниците бяха посъветвани да разиграят „вариант Хамбург“: вместо да извършат незабавен арест, от тях се искаше да използват новата информация, за да заловят както корумпираното длъжностно лице, така и пристигналото карго, което лицето се опитваше да защити.

Някои се съгласиха, други не. Но преди да бъде вкаран в ареста и последният в списъка на плъховете, бяха заловени и конфискувани над 40 тона кокаин. И нещата не спряха дотук.

Карденас бе използвал за разплащанията банки в шест „данъчни рая“ и тези банки, под огромен натиск, неохотно започнаха да изплюват златните яйца. Бяха възстановени над половин милиард долара и повечето от тази сума отиде за подпомагане на различни агенции за борба с наркотиците.

Но даже и това не беше краят. В по-голямата си част държавните служители в килиите на предварителните арести не бяха корави типове. Изправени пред гарантирано разобличаване и възможна доживотна присъда, повечето от тях потърсиха начин да подобрят нещата за себе си чрез сътрудничество. Макар във всяка отделна страна мафиотите да платиха за ликвидирането им, заплахата в повечето случаи изиграваше обратна роля: тя правеше перспективата от бързото излизане на свобода дори по-страшна. Ако за да оцелеят бе нужен охраняван денонощно свръхсекретен затвор и цената на това бе сътрудничество, за повечето хора дилема не съществуваше.

Арестуваните, които до един бяха мъже, си спомниха подставените фирми собственици на товарните платформи, с които се прибираха контейнерите след освобождаването им от митницата. Митница и полиция атакуваха складове и депа, докато бандите се мъчеха възможно най-бързо да пренесат стоката си. Но значителна част от нея бе конфискувана.

В по-голямата си част това, разбира се, не касаеше Картела пряко, понеже собствеността вече бе прехвърлена, но означаваше, че националните банди губят приходи и трябва да възлагат нови поръчки и да успокояват недоволните си агенти и пласьори. На тях им бе подхвърлено, че информацията, в резултат на която претърпяват загубите си, е дошла от Колумбия, и това не им беше приятно.

Кобрата отдавна бе предвидил, че ще има пробив в сигурността на проекта, и се оказа прав. Случи се през декември. Колумбийски войник, командирован в Маламбо, бил в отпуск и се похвалил в някакъв бар, че в базата бил част от охраната на американско поделение. Разказал на впечатлената си приятелка — но и на още по-впечатления слушател в края на бара, — че янките имали странен самолет и го криели в сериозно охраняваната зона. Високи стени пречели да се види отвън как го зареждат и обслужват технически, но се виждал, когато излитал. Макар излитанията и кацанията да се извършвали само нощем, войникът можел да вижда всичко на лунната светлина.

Бил като модел от магазин за играчки, разказал войникът, с витло и двигател отзад. Още по-странното било, че нямал пилот, но в столовата се говорело, че имал удивителни видеокамери, които виждали надалече в нощта, през облаци и мъгла.

Когато стигнаха до Картела, брътвежите на войника бяха интерпретирани еднозначно: американците използват Маламбо като база за безпилотни самолети, с които шпионират корабите, напускащи карибското крайбрежие на Колумбия.

Седмица по-късно срещу Маламбо бе проведена атака. Този път Дона не използва Главореза, който още не бе излекувал поразената си от куршума лява ръка. Опря се на личната си армия от бивши партизани на терористичната група ФАРК, все още командвани от ветерана Родриго Перес.