Фредерик Форсайт - Кобрата

Онова, което капитанът не видя, бе един по-възрастен и малко по-схванат в движенията си човек, който се качи на борда с тежка торба в ръце.

Благодарение на признанието на Хуан Кортес Декстър знаеше какво точно да търси и къде се намира то. И докато останалите участници в операцията се преструваха, че претърсват „Мария Линда“ сантиметър по сантиметър, Декстър отиде направо в каютата на капитана.

Койката беше завинтена за стената с четири месингови винта. Главите им бяха зацапани с мръсотия, която подсказваше, че не са били използвани отдавна. Декстър избърса мръсотията и ги разви, свали леглото и огледа стената. Екипажът можеше и щеше да свърши тази работа само час преди предаването на каргото.

Стоманата на корпуса изглеждаше недокосвана. Декстър плъзна ръка надолу за ключалката, напипа я и я завъртя. Разнесе се тихо щракване и стоманеният панел се разхлаби. Но през пролуките не нахлу морска вода. На това място корпусът бе двоен. Декстър внимателно отмести панела и видя под него балите.

Знаеше, че кухината се простира наляво и надясно от отвора, но също така нагоре и надолу. Балите бяха оформени като блокчета за стена и бяха само двайсетина сантиметра, защото такава бе дълбочината на пространството. Натрупани една върху друга, те създаваха впечатление за стена. Всяко блокче съдържаше 20 брикета, запечатани заедно с няколко слоя подсилено полиетиленово платно, опаковано в чувал от юта, пристегнат кръстосано с канап за по-лесно носене. Пресметна, че става дума за два тона колумбийско пуро, т. е. над сто милиона долара при разреждане 6:1 и по надутите цени на дребно в Щатите.

Много внимателно Декстър започна да разопакова едно от блокчетата. Както бе очаквал, всяко опаковано в полиетилен блокче имаше код — номер на партидата.

Той върна брикетите на местата им и ги пристегна така, както бяха изглеждали. Плъзна железния капак на мястото му и щракна ключалката.

Последната му задача бе да монтира койката и да я пристегне с винтовете. Дори възстанови „замърсяването“ с прах и грес по главите им. Накрая разхвърля каютата по начина, по който би изглеждала, ако е била неуспешно претърсвана, и се качи горе.

Понеже колумбийците бяха с качулки, „тюлените“ бяха свалили маските си. Капитан Чадуик погледна Декстър и повдигна въпросително вежда. Декстър кимна, прехвърли се през борда в НБЛ и си сложи маската. „Тюлените“ направиха същото. Качулките и белезниците на екипажа бяха свалени.

Чадуик не говореше испански, но един от бойците му беше латино. С негова помощ командирът на „тюлените“ се извини учтиво на капитана на „Мария Линда“:

— Очевидно сме били информирани неправилно, капитане. Моля, приемете извиненията на американския флот. Свободни сте да продължите. Приятно плаване.

Когато чу buen viaje, колумбийският контрабандист не повярва на късмета си. Изпита такова облекчение, че дори не разигра възмущение, още повече че янките можеха да се ядосат, да започнат отново и този път да намерят нещо. Така че продължи да излъчва гостоприемство, докато наблюдаваше шестнайсетте маскирани мъже и кучето им да се прехвърлят в лодките си и да отпрашват неизвестно накъде.

Изчака ги да се скрият зад хоризонта, увери се, че „Мария Линда“ отново следва курс на север, предаде руля на помощника си и слезе долу. Винтовете изглеждаха недоскосвани, но за да е напълно сигурен, той ги разви и издърпа койката встрани.

Тайникът също изглеждаше непокътнат, но отново за всеки случай той го отвори и прегледа балите вътре. И те не бяха докосвани. Благодари в себе си на онзи, който бе измислил този толкова гениално маскиран тайник.

Три нощи по-късно „Мария Линда“ стигна до сушата.

В Мексико има три гигантски кокаинови картела и няколко по-малки. Големите са Ла Фамилия и Гълф Картел, които действат основно на изток в района на Мексиканския залив, а Синалоа е окупирал тихоокеанското крайбрежие. „Мария Линда“ направи среща по море с един миризлив рибарски кораб, който бе във водите край Мацатлан в сърцето на Синалоа.

Капитанът и екипажът му получиха огромния си (по техните представи) хонорар и дори премия за успеха — нововъведение на Дона, имащо за цел да привлече нови доброволци. Капитанът прецени, че няма смисъл да споменава за премеждието край Панама. Имаше ли смисъл да усложняват нещата след късметлийското измъкване? Екипажът му беше единодушно съгласен с него.

Седмица по-късно нещо доста подобно се случи в Атлантика. Самолет на ЦРУ ненатрапчиво кацна на летището на остров Сол — най-североизточния от островите Кабо Верде. Единственият му пасажер имаше дипломатически статут, така че просто му махнаха да минава през паспортния и митнически контрол. Тежката му войнишка торба не събуди никакво любопитство и не бе прегледана.