Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

Не след дълго в Сицилия бе приет закон, който предвиждаше предприемането на извънредни мерки за борба с организираната престъпност. Новите постановления позволяваха на полицията да арестува лица единствено въз основа на подозрения за връзки с мафията, без наличието на достатъчно категорични доказателства, а освен това даваше право да се провеждат разпити без присъствието на адвокат, както и да се стреля на месо при акции срещу въпросните престъпници. Влязоха в сила нови разпоредби за извършването на обиск, подслушването на телефони и подобни силови методи.

Самият Карл, който така и никога не разбра какви драконовски мерки са предприети благодарение на него и на колегите му, бе пощаден от всякакви следващи изпитания, дори и от финансов характер. Самюел Улфсон, разбира се, го повика веднага след завръщането му у дома и го попита как изобщо му е хрумнало да замине за Сицилия и да изиска оръжия от името на шведското разузнаване, без дори да попита.

Карл му отвърна, че ако бе попитал, вероятно щеше да получи отрицателен отговор.

Самюел Улфсон потвърди заключението му и успя да прогони напиращата на устните му усмивка след края на срещата.

На Луиджи и Оке не им се наложи да си имат вземане-даване нито с шефовете си, нито с шведските власти. Карл им нареди да отплават обратно за Неапол, за да върнат лодката, както и да изхвърлят цялото въоръжение в открито море, като запазят само част от техническото оборудване, което да оставят в посолството в Рим. Това създаде доста главоболия на дипломатите, които трябваше да прегледат обстойно правилата за естеството на предметите, които могат да бъдат пращани с дипломатическа поща.

Икономическата равносметка бе следната. Тъй като „Буфорш“ отдели значителни средства за изплащане на откупа на своите служители, а си ги получи обратно на практика безплатно, директорите на предприятието помолиха Карл да им предостави отчет за разходите си, които възлизаха на по-малко от един милион крони. Това се оказа изключително изгодна сделка. Луиджи Бертони-Свенсон получи първата си заплата след известни манипулации от страна на Карл. Затова така и не разбра, че през цялото време е участвал в един вид лична вендета, а не в официална акция в името на Негово величество.

След известно време в Швеция се развихриха нови публични дебати. Участниците в първата им вълна дискутираха не само драматичната акция на остров Сицилия, а и преживяванията и чувствата на шведските заложници, на техните деца и семейства. На преден план излезе разказът им за италианеца, който се бе оказал швед и който ги бе поздравил по случай освобождаването им от името на Генералния щаб на Шведската армия точно когато и последната капка надежда в душите им се бе изпарила. Подобни сантиментални статии не оставяха място за каквито и да било възражения. Радостта бе твърде голяма, шведската победа — твърде значима.

Но след някой друг месец вестник „Дагенс Нюхетер“ публикува първите критични изявления на своите коментатори, които не смятаха, че Швеция трябва да изпраща агентите си навсякъде по света и да раздава правосъдие. Същите тези коментатори смятаха още, че детинският ентусиазъм, с който нацията посрещна новината за масовите убийства, извършени от собствените им военни, е изключително потискащ.

Въпросните коментари бяха последвани от цяла вълна статии и след време се надигнаха гласове Оперативният отдел към Военното разузнаване да бъде закрит. Швеция нямала нужда от подобни организации в епохата на мир и масово разоръжаване.

Отговорът на Генералния щаб бе прост. Той възложи на Карл Хамилтън да даде серия от интервюта на шефа на редакцията за чуждестранни новини в радио „Дагенс Еко“. Най-странната му проява се оказа злощастният час, в който бе принуден да отговаря на въпросите на слушателите.

С това устата на всички критици бе затворена и смъртоносните за ОП 5 дебати поеха в съвсем различна посока. Вниманието бе насочено към отговорността на интелектуалците, които малко или много бяха повлияли на общественото мнение.

Обстановката в Генералния щаб на армията постепенно се успокои и всичко тръгна постарому. Всеобщото мнение бе, че подобни екстремални ситуации като тази в Сицилия са изключителна рядкост и едва ли отново ще им се наложи да провеждат такава операция.

Разбира се, този оптимизъм се оказа твърде наивен. Истината бе една — този, който разполага с високотехнологични оръжия, не би се поколебал да ги използва.