Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

След малко журналистите започнаха да задават по-леки въпроси относно личния му живот и постепенно интересът към шведските заложници се засили. Заразпитваха ги за преживяванията им в плен и за първите разговори със съпругите им след освобождаването.

Накараха Карл да застане между тях, за да могат да ги снимат, докато те му стискат ръката.

Карл се приготви да слезе от подиума, когато италианска журналистка извика в отчаян опит да му зададе един последен въпрос, който той не разбра и който Оке Малм му преведе. В следващия миг Карл съжали, че изобщо прие да отговори на него, но не само защото се повтаряше.

— Нима офицерите винаги са длъжни да се подчиняват на заповеди? Нямате ли съвест? — искаше да разбере репортерката.

— Знаете отлично отговора на този въпрос — рече той и бързо си проправи път през претъпканата зала. Четиримата карабинери в черни униформи го предпазиха от още въпроси.

На следващия ден в шведското посолство в Рим бе даден прием, на който присъстваше единствено Карл, а колегите му Луиджи Бертони-Свенсон и Оке Столхандске дори не бяха споменати. На въпросното събитие Карл бе награден с Орден за заслуги с указ на президента на Италия. Той очевидно малко се бе поизхвърлил, защото Карл Густав Гилберт Хамилтън получи втората степен на отличието, а анонимните му колеги — третата. Нищо че военните звания на шведите не съответстваха на наградата.

Явно в този случай можеше да бъде направено изключение и върху Карл се изсипаха куп похвали не само по отношение на проявената смелост, но и заради цялостния му принос към бъдещето на Италия. За приложения от него решителен и успешен метод в борбата с организираната престъпност, която тероризираше нацията. Карл бе първият чужденец с подобни заслуги.

Юридическите последици от тези събития надхвърлиха границите на Италия.

След известно време в медиите се появи снимков материал, който разкри една далеч по-кървава и отблъскваща истина за действията на шведските агенти в Сицилия. Това на свой ред предизвика бурна, макар и запазена в тайна дискусия сред шведските органи на властта.

Изказаха се отделни мнения, че действията на Хамилтън и хората му могат да бъдат определени единствено като умишлено убийство. Съгласно действащото законодателство шведски граждани, които извършваха престъпления в чужбина, можеха да бъдат дадени на съд в Швеция. Този принцип на свой ред се коренеше в отказа на Швеция да екстрадира собствените си граждани. За сметка на това обаче страната се задължаваше сама да се погрижи за съответните престъпници.

Въпросните лица не можеха да приемат, че неясните постановления на италианските закони по отношение на действията при самозащита могат да мотивират или извинят, а още по-малко да оправдаят в юридическо отношение подобно клане.

По принцип главният прокурор на страната трябваше да вземе отношение по този въпрос, като по презумпция следваше да бъде напълно независим от правителството. В действителност обаче той, както и повечето държавни служители в администрацията на Швеция се назначаваха от правителството.

А когато въпросът стигна до самото правителство, то се намираше в разгара на решителния, последен етап от предизборната кампания.

Мисълта да предприемат каквито и да било правни действия срещу един национален герой им се стори направо отблъскваща. В случая имаше по-важни неща от едната принципност.

На защитниците на Хамилтън не им липсваха силни козове. След като италианската държава смяташе, че Хамилтън и хората му заслужават ордени, а не наказание заради акцията си в Сицилия, би било изключително странно шведската страна да омаловажи мнението на италианското правителство.

С това въпросът за евентуален процес по обвинение в убийство приключи, а гореспоменатата дискусия дори не стигна до знанието на обществеността.

Имаше обаче един-единствен юридически проблем, за който шведската държава не можеше да си затвори очите. Командир Хамилтън очевидно бе злоупотребил с определени социални преимущества, или по-точно с отпуска си по бащинство, по време на който всъщност е бил на работа, без обаче да се откаже от съответните икономически облаги. Генералният щаб потвърди, че Хамилтън е бил изпратен в Сицилия по работа. А и последвалите събития потвърждаваха това.

Следователно, чисто формално, Хамилтън бе извършил злоупотреба със социални добавки. За негов късмет в шведското законодателство съществуваше още един интересен принцип, който гласеше: ако дадено лице бъде оправдано по най-важните параграфи в едно разследване, няма смисъл правосъдието да губи време и пари за дреболии. На фона на обвиненията в масово убийство на трийсет души, дори в Швеция злоупотребата с помощи бе направо смехотворна. За сметка на това Хамилтън бе принуден да върне изплатените му 13 623 крони. С което и този въпрос отпадна. Така и шведската законодателна система оправда експедицията до Сицилия и съответните органи постановиха, че тя в никакъв случай не нарушава демократичните традиции на страната.