Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

— И така — започна той след малко — на мен се падна честта да проведа акция тук в сътрудничество с италианската полиция и военното разузнаване. Тя приключи с освобождаването на моите сънародници, които ще се върнат в родината си още днес. Това е всичко. Някакви въпроси?

Карл огледа насъбралото се множество, което буквално зяпна от почуда. Очевидно присъстващите очакваха далеч по-обстойно изявление. След няколко секунди тишина обаче върху него се изсипа дъжд от въпроси на италиански, английски и шведски.

— Съжалявам, че не мога да отговоря на италиански — рече Карл. — Ще ми трябва преводач…

Оке Малм тутакси предложи услугите си. Карл отхвърли един по един всички въпроси, на които не знаеше как точно да отговори, и избра само онези, с които не се опитваха да го нападнат.

— Колко офицери от шведското военно разузнаване взеха участие в операцията в Сицилия?

— Не мога да разкрия броя на агентите от съображения за сигурност. Но съответните италиански власти са запознати с броя им и одобриха участието на всеки един от колегите ми.

— Колко души убихте?

— Не бих могъл да отговоря с точност на този въпрос, но мисля, че става дума за четирима-петима.

— Четири-пет души? Мисля, че общият брой загинали се е между двайсет и пет и трийсет, ако не и повече.

— Може и така да е. Но това се дължи на факта, че предизвикахме война между две конкурентни организации.

— Как така предизвикахте?

— Успяхме да проникнем в двете мафиотски организации и ги накарахме да повярват, че се намират във война една с друга. След това разкрихме истината на страната, която държеше шведските заложници, и ѝ предложихме мир в замяна на освобождаването им.

— Значи сте водили преговори директно с мафията?

— Е, по-скоро отправихме един вид директна заплаха към тях и им обяснихме какво ги очаква, ако не освободят сънародниците ни. Не знам дали бихме могли да наречем подобна тактика „преговори“.

— При какви обстоятелства загина дон Томазо?

— Намерението ни бе всичко да премине мирно… Имам предвид размяната на заложниците. Но нещо се обърка. Те откриха огън срещу нас, ние отвърнахме, а нашите оръжия се оказаха по-мощни.

— Очевидно сте вдигнали колата му във въздуха.

— Да. Други въпроси?

— Вероятно намирате проведената операция за успешна, ако трябва да използваме военен език?

— Да, разбира се. Нашите собствени загуби бяха значително по-малки, а и успяхме да освободим заложниците.

— Не мислите ли, че малко прекалихте?

— Да, най-вече що се отнася до някои странични ефекти. Но все пак не бива да забравяме с кого си имахме работа. В нашата страна няма мафия, така че ми е трудно да направя каквато и да било съпоставка. Според мен човек винаги трябва да действа според възможностите и намеренията на врага си. Мога спокойно да заявя, че се отнесохме с нашия противник, както заслужаваше. Но аз не съм италианец и не ми се ще да налагам мнението си тук. Ако искате да галите мафията с перце по главата, това е ваше право. Като швед ми е трудно да разбера подобна позиция.

— Значи не се поколебахте в нито един момент от планирането и провеждането на акцията ви, която приключи с масово убийство?

— Не мога да приема подобна формулировка. Все пак говорим за неизбежни усложнения. Отвърнахме на удара на мафията с удар, използвахме техния собствен език. Освен това бих искал да отбележа, че тези престъпници убиха най-добрия ми приятел, също офицер от разузнаването, и то докато бяхме невъоръжени.

— Вярно ли е, че сте успели да накарате въпросните две групировки да се самоунищожат, или просто използвате подобно твърдение, за да прикриете собствените си действия? А и как успяхте да проникнете в мафията, като дори не говорите италиански?

— Сред нашите служители има хора, които говорят перфектно италиански — отвърна Карл и осъзна колко лесно е да се измъкне от някой въпрос с помощта на подобни половинчати отговори. Задалият го журналист в следващия миг щеше да бъде изблъскан от собствените си колеги. След малко това се превърна в един вид перверзна игра. На Карл му ставаше все по-лесно да се ориентира в морето от въпроси. Когато за четвърти или пети път го попитаха за така нареченото масово убийство, той им обясни за пореден път, че тези мафиоти са убили най-добрия му приятел, и че това определено е оказало влияние върху решителността му, но че по принцип рядко бива изправен пред подобни морални дилеми. Все пак е само военен, който се подчинява на своите началници и своето правителство и следователно няма нужда да се тормози с политически или криминални въпроси.