Ян Гийу - Вендета - Жива мишена

В следващия миг тя експлодира. Карл първо видя голямото огнено кълбо, а няколко секунди по-късно усети и взривната вълна. Тутакси измъкна шведа, когото току-що бе настанил в колата, и го хвърли обратно в канавката.

— Какво беше това? — извика.

— Прилича на ракета „Хелфайър“ или нещо подобно — отвърна Столхандске, без да сваля бинокъла от очите си.

— „Хелфайър“? — Карл усети как го обзема паника. — Виждате ли хеликоптер?

— Не — каза Столхандске, — но преди малко го чухме.

— Какво разстояние покрива „Хелфайър“? — попита Карл.

— До три километра, по всяко време на денонощието. Има лазерно самонасочване — отвърна Оке, без да сваля бинокъла от очите си.

Карл опита да се успокои и да обмисли трезво ситуацията. Колата бе лесна мишена. Но не можеха и да тръгнат пеша през полето. Нямаше как да се защитят от хеликоптера.

— Отдалечете се от колата — даде заповед Карл. — Всички, веднага!

Оке и Луиджи грабнаха оръжията си, подадоха една картечница на Карл и хукнаха напред към сънародниците си. Измъкнаха ги от канавката и тичешком ги поведоха по пътя.

Намираха се в някакво стърнище, на около сто метра по-надолу имаше лозов масив. Трябваше да избутат задъханите, изнемощели и простенващи шведи насред лозите, отчаяно откъснаха няколко клони и ги покриха с тях. След това продължиха още около сто и петдесет метра напред, спряха при един кладенец и се подготвиха за бой.

— Каква е вероятността да уцелиш хеликоптера с това? — кимна Карл към гранатомета на Столхандске. — Какви глави си взел?

— Бронебойни, така че вероятно ще успея. Зависи от ъгъла. Ако се появят точно над нас, сме загубени — отвърна Оке.

— Видя ли какво оръжие използваха? — обърна се Карл към Луиджи.

— И на мен ми заприлича на „Хелфайър“, благодарение на които американците спечелиха войната в Ирак — отвърна Луиджи спокойно, докато оглеждаше хоризонта.

— Откъде, по дяволите, мафиотите са успели да се снабдят с подобно оръжие и с техниката, необходима, за да го изстрелят? — промърмори Карл.

В следващия миг забелязаха хеликоптера. Летеше бързо и ниско към колата им. След него изникна още един. Двете адски машини се приближаваха като огромни смъртоносни насекоми. В това време слънцето изгря и заблестя в стъклата на кабините им.

Първият хеликоптер спря и увисна във въздуха зад колата им, а вторият го пазеше отгоре.

— Та това са „кобри“, по дяволите! — извика Оке Столхандске. — Не вярвам на очите си!

Един от хеликоптерите се наклони леко на една страна, така че ясно успяха да видят италианското знаме. Може би това бе и целта на маньовъра. След това машината продължи бавно напред, следвайки контурите на пътя — очевидно се опитваше да ги открие.

Кацна на петдесетина метра от тях. Изминаха няколко минути, преди перката на вертолета да спре и наоколо да настъпи пълна тишина.

— Командир Хамилтън, моля, покажете се! — проехтя на английски. Карл веднага се изправи и замаха с ръце, за да го видят.

— Изчакайте тук — нареди на колегите си и се затича към хеликоптера.

— Благодаря ви за добрата работа, командире — поздрави го генералът — двойник на Пиночет, когато Карл го доближи.

Кортини носеше бойно облекло и дори още не бе успял да свали летателния си шлем.

— Нека се отдалечим малко, командире, нямаме много време — рече той покровителствено, сложи ръка на рамото на Карл и го поведе.

Не каза нищо повече, само извади един касетофон и го пусна.

„Готовност за стрелба в рамките на пет минути“, чу Карл собствения си шептящ глас, последван от бръмчене. „Прицели се високо, на изток от центъра на къщата. Един заряд!“ Отново шум. „Готовност за втори изстрел, на запад от центъра, малко по-ниско!“

Генерал Кортини изключи демонстративно касетофона.

— Подслушвахме и записвахме всичките ви разговори от мига на пристигането ви в Италия и началото на операцията, командире. Разбирам, че сте изненадан. Това не би трябвало да е възможно, нали? Е, нашите американски приятели толкова много държаха операцията да мине успешно, че направиха всичко, за да ви осигурят един вид политически чадър. Ние, разбира се, изпълнихме молбата им. Затова нашите събратя от НАТО ни довериха кодовете за честотата ви. Преди пет минути унищожихме и втората лаборатория за хероин в Пургаторио. Също толкова ефективно като вас.

— Ахааа — въздъхна Карл умерено. — Очевидно с обединени усилия успяхме да постигнем голяма победа.

— Тук няма място за ирония, командире — отвърна генералът остро. — Да спечелим войната, е едно, а да си осигурим дълготраен мир — съвсем друго. Сега ни остава единствено да постигнем съгласие по няколко въпроса в рамките на минута-две. Не можем да си позволим да останем по-дълго на дневна светлина.