Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Именно този звук ме накара да се изправя. Значи Шиора бе ликвидирал жената в здравния център, вероятно по заповед на дъртия да премахне връзката със Сони относно поръчковото убийство. Но не можех да си обясня: защо бе убил Хайъмс, а мен оставил жив? Защо?

Тръгнах към колата, залитах, рамото болеше много. Потеглих към дома на Хайъмс.

Въртях волана, опитвах се да подредя фактите. Катърин Демитър се бе върнала в Хейвън, за да се свърже с Грейнджър, а Хайъмс се бе намесил. Може би съвсем случайно е научил за пристигането й. Дали? Другата възможност бе някой да го е уведомил, че тя се връща, и да го е подтикнал да вземе мерки. Мерки в смисъл тя никога повече да не проговори по деликатните въпроси.

Хайъмс бе убиецът на Грейнджър и Демитър, това поне ми се струваше сигурно. Възможно бе да е наблюдавал къщата на шерифа и когато последният се е върнал, да го е последвал в нея. Още по-вероятно бе да е имал ключ за нея — като съсед, възможно и приятел на Ърл Лий, уважаван съгражданин. Тогава е прослушвал съобщенията на телефонния секретар и така е научил за идването на Катърин, а може би и къде е отседнала. Катърин Демитър е била мъртва още преди завръщането на шерифа. Трупът на Грейнджър не бе толкова разложен, колкото другият.

Хайъмс може да е изтрил записите на телефонния секретар, но не би могъл да е сигурен дали преди това Ърл Лий не ги е прослушал от мястото, където се е намирал. Съвременните секретари са именно с такива възможности — да си провериш съобщенията дори и когато не си в къщи. Както и да е било, Хайъмс е знаел, че не може да си позволява рискове. Сигурно е зашеметил шерифа с удар по главата отзад, после му е сложил белезници и го е замъкнал в разрушената къща, където преди ден или два е ликвидирал Катърин. Скрил е някъде автомобила на шерифа, може би го е откарал в друг град и паркирал на място, където няма да привлича внимание поне за известно време.

Разкритията в разрушената къща хвърляха светлина върху друг аспект на загадката: за мен вече бе почти сигурно, че Конъл Хайъмс е съучастник на Адилейд Модайн в убийствата. Той бе човекът, заради когото бяха обесили Уилям Модайн. Това пък водеше до въпроса защо му се бе наложило да действа сега? Смятах, че съм близо до отговора, макар че възможностите, които той разкриваше, ме караха да изтръпвам.

Когато пристигнах, в дома на Хайъмс бе тъмно. Наблизо не видях паркирана кола, но за всеки случай извадих пистолета. От мисълта, че в мрака мога да се натъкна на Боби Шиора, по тялото ми полазваха мравки. Отключих с разтреперани ръце — ключовете бях взел от трупа на адвоката.

В къщата бе тихо. Обиколих стаите, сърцето ми тупаше силно, пръстът ми на спусъка бе побелял. Нямаше никой. Нито следа от Боби Шиора.

Влязох в кабинета на Хайъмс, дръпнах пердетата, запалих настолната лампа. Компютърът естествено имаше защита; веднага поиска парола. Но бях сигурен, че човек като Хайъмс сто на сто ще пази копия от всички документи — или на дискети, или на разпечатки. Не знаех какво точно търся: вероятно нещо, което би могло да свърже адвоката със семейство Ферера. Това обаче бе почти абсурдно и за миг ме изкуши мисълта да зарежа търсенето и да се върна в Хейвън, да кажа каквото знам на Мартин и агент Рос. Семейство Ферера бе забъркано в какво ли не, но не го виждах и като покровител на детски убийци.

Сред взетите от тялото на Хайъмс ключове намерих и този за шкафа с документите. Прерових ги набързо, прескачах свързаните с местни дела и онова, което ми се струваше маловажно. Нищо не намерих за фондацията. Стори ми се странно, но сетне се сетих за офиса в града и сърцето ми се сви. Щом документите на фондацията не са тук, значи и други документи могат да бъдат скрити я в офиса, я бог знае къде. И ако е така, иди ги търси…

Накрая стана така, че за малко не пропуснах въпросната връзка. Добре, че подсъзнателно усетих италианските имена, двойното им значение. Открих споразумение за взето под наем складово пространство във Флъшинг, Куинс, подписано от Хайъмс от името на компания, наречена „Цирцея“. Бе сключено преди пет години с фирма на име „Мансино Инкорпорейтид“. Спомних си, че на италиански „мансино“ значи левичар, левак. Това значение пък идва от друга дума, която може да означава и „измамнически“, „коварен“. Типично за чувството за хумор на Сони Ферера: той бе левичар, а „Мансино Инкорпорейтид“ бе една от цял куп фиктивни компании, създадени за различни цели в началото на десетилетието, когато Сони още не се бе превърнал в посмешище като бизнесмен в средите на семейството.