Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Според мен онова, което имате, идва по линията на четири мъртви деца — рекох аз. — Нещо друго бихте ли ми казали за Адилейд и брат й?

Устните на Хайъмс леко потръпнаха. Май не му харесаха думите ми.

— Както вече ви казах, всичко това бе преди много години, пък и предпочитам да не говоря за него. Във всеки случай лично аз с тях почти не съм си имал работа: семейство Модайн беше богато, децата им ходеха на частни училища, не сме се движили в едни и същи среди.

— А баща ви познаваше ли Модайнови?

— Той е акуширал на раждането и на Адилейд, и на Уилям. Спомням си един интересен факт, но едва ли ще ви свърши някаква работа. Адилейд е близначка, но братът близнак е мъртвороден, а майката почива от усложнения малко по-късно. Нейната смърт дойде съвсем неочаквано. Тя беше силна, авторитетна и властна личност. Баща ми често е казвал, че г-жа Модайн ще надживее всички нас.

Отпи дълга глътка от коняка и очите му светнаха, сякаш се бе досетил нещо важно.

— Познавате ли хиените, г-н Паркър?

— Много малко — признах аз.

— Петнистите хиени обичайно раждат близнаци. Малките им са отлично развити още при раждането — имат козина и остри резци. Едното зверче просто неизменно напада другото и обикновено това става още в утробата, дори в амниона [37] Обвивката на зародиша преди раждането. — Бел. прев. . Нападението завършва със смърт и победителят най-често е женското. И ако е родено от водачката на глутницата например, то наследява нейните качества и на свой ред я оглавява. Типичен животински матриархат, знаете. Установено е, че при женските зародиши на петнистите хиени нивата на тестостерон [38] Хормон, който стимулира развитието на мъжките полови органи. — Бел. прев. са по-високи отколкото при развитите мъжки индивиди; женските имат мъжки характеристики още в утробата, разбирате ли какво ви казвам? При големите животни е трудно да диференцирате пола и характеристиките му.

Остави чашата на съседната масичка.

— Баща ми беше естествоизпитател, любител, разбира се. Много запален на тези теми. Животинският свят винаги го е вълнувал. Струва ми се, че често търсеше сравнения и аналогии между животните и човека.

— Значи е открил нещо подобно и при Адилейд Модайн, така ли?

— Може би… в известен смисъл. Той не я харесваше.

— Вие в града ли бяхте, когато тя почина?

— Върнах се предната вечер. Намериха тялото й на следния ден. Присъствах на аутопсията. Нездрав интерес или глупаво любопитство от моя страна, бих казал днес. Е, господин Паркър, съжалявам, но повече нямам какво да ви кажа, при това ме чака много работа.

Станахме. И това ако не беше покана да се разкарам, здраве му кажи. Отвори ми вратата, после и решетката отвън.

— Не ми приличате на човек, който би се радвал да намеря Катърин Демитър, г-н Хайъмс.

Той въздъхна тежко.

— Кой ви насочи към мен, г-н Паркър?

— Алвин Мартин спомена името ви наред с други.

— Г-н Мартин е отличен, съвестен полицай и цяло щастие, че го имаме в града, но той е сравнително нов гражданин на нашето общество — рече Хайъмс. — Причината за това, че не ми се говори много, е съвсем елементарна, г-н Паркър. Става дума за професионална етика и тайна, вие би трябвало отлично да разбирате този проблем. Аз съм единственият адвокат в този град. Почти всеки местен жител рано или късно е минавал през кантората ми по най-различна работа, независимо от цвета на кожата му, приходите, религиозните или политическите убеждения и прочие. Включително и родителите на покойните деца. Зная ужасно много неща за какво ли не, случило се тук. Повече, отколкото би ми се искало да зная и при всички случаи значително повече от онова, което бих бил готов да споделя с вас, г-н Паркър. Съжалявам, но това е краят на нашия разговор.

— Виждам. Още нещо, г-н Хайъмс?

— Да? — рече той, вече съвсем неохотно.

— Шерифът Грейнджър живее на същата улица, нали?

— Да, всъщност в съседната къща, първата вдясно. И тук никога не сме имали произшествия, като влизане с взлом например, г-н Паркър. Факт, който сигурно има някаква връзка с това. Лека нощ.

Качих се на мустанга и потеглих. Той остана на вратата, загледан след мен. Минах покрай дома на шерифа, огледах го; вътре не светеше, в двора нямаше кола. Тръгнах по обратния път за мотела. Заваля дъжд, капките почукваха по предното стъкло, а когато стигнах покрайнините, вече близо до мотела, дъждът се засили и се превърна почти в порой. Вече забелязвах светлините и фигурата на Руди Фрай, изправен пред вратата; гледаше към гората и сгъстяващия се около нея мрак.