Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Тусан бе отишъл за кафе преди тридесетина минути и още не бе се върнал. Тъкмо вече ме хващаха дяволите, когато чух гласове в съседната стая. Излязох през отворената врата на шерифския офис и пристъпих в помещението на детективите, натъпкано със сиви метални бюра, въртящи се столове и закачалки, табла за полицейските бюлетини, разхвърляни навсякъде кафени чаши, полуизядени кифли и понички.

Зърнах Тусан да говори с чернокож детектив в син костюм и риза с отворена яка. А зад него Дюпре пък оживено обясняваше нещо на униформен полицай. Когато ме видя, Тусан потупа колегата по рамото и тръгна към мен.

— Байрън е мъртъв — рече той. — Голяма патаклама било. Федералните са минус двама, още няколко ранени. Той им избягал и тръгнал към блатата. Те — след него. Когато го намерили, целият бил накълцан — някой го обработил яко с брадва, и черепа включително. Намерили брадвата и цял куп отпечатъци.

Тусан опипа брадичката си и добави:

— Мислят, че е Фонтено, решен да довърши нещата по този начин.

Поведе ме обратно към офиса на Дюпре, но не затвори вратата. Изправи се до мен и внимателно ме побутна по лакътя.

— Той е… Не всичко е още напълно изяснено, но са открили буркани с… подобни на онзи с… хм, дъщеря ти…

Направи пауза и се опита да намери по-безобидни думи:

— … хм, като онзи буркан, който ти си получил. Намерили са и компютър — лаптоп, останки от някаква микрофонна приставка, скалпели с остатъци от тъкани. Повечето неща били в една барака зад къщата. Говорих съвсем накратко с Улрич. Той спомена нещо за намерени в къщата стари медицински текстове. Каза да ти предам, че си бил прав. Все още търсят лицата на жертвите, но това вероятно ще отнеме известно време. Днес, сигурно малко по-късно, започват да разкопават около къщата.

Не бях наясно какво точно изпитвах в този миг. Имаше някакво облекчение, сякаш тежко бреме бе паднало от гърба ми. Усещане, че е дошъл краят… Но имаше и още нещо: чувствах страхотно разочарование, че не съм бил там на финала. След всичко, което бях направил, след смъртта на толкова много хора, някои от собствената ми ръка, други — от чужда, Пътника бе успял да ми се изплъзне — при това съвсем в последния момент.

Дюпре излезе някъде, аз се отпуснах тежко на стола. Слънчевите лъчи проникваха помежду щорите на прозореца. Тусан се облегна на бюрото на началника си и се взря в мен. Мислех за Сюзън и Дженифър, за безгрижните дни с тях в миналото. Сетне в съзнанието ми прозвуча гласът на леля Мари. Дали тя вече почива в мир, получила вечен покой? Дали?

Нисък, двунотен сигнал избибипка откъм компютъра. И продължи да писука с ужасяваща равномерност. Тусан стана и се запъти към него. Чукна по клавишите и нещо се появи на екрана.

— Ето — рече той. — Холдман изпраща данните.

Застанах до него пред екрана на персоналния компютър и се зачетох в тях. Бе пълната документация на зъболечението на Лайза Стот, описано с подробности; появи се и двуизмерна карта на устата й, челюстите и зъбите. Пломбите и извадените зъби бяха маркирани със знаци. Последваха и рентгеновите снимки.

Тусан извика компютърните данни от заключенията на съдебния лекар, отвори прозорец на екрана и започна да сравнява двете.

— Изглеждат едни и същи — заключи по едно време той.

Кимнах. Изобщо не ми се мислеше за вероятностите, които щяха да възникнат именно при положение, че са еднакви.

Тусан позвъни на Хъкстетър, информира го какво бяхме получили и настоя той да дойде. След около тридесетина минути доктор Емил Хъкстетър вече разглеждаше картотечната информация на Холдман, сравняваше това и онова със своите записки и рентгеновите снимки, които собственоръчно бе направил на трупа.

След време свали очилата и уморено потри очи.

— Тя е — рече той уверено.

Тусан въздъхна продължително и тъжно поклати глава. Това бе последната закачка на Пътника. При това каква! Покойницата бе Лайза Стот, известна също като Лайза Улрич — дъщерята, превърната в емоционална жертва на конфликта между родителите си и горчивия им развод. Девойка, изоставена от майка си в трескавото й желание да започне нов живот без възможните усложнения, които може да донесе едно наранено дете, гневен тийнейджър, още повече момиче. Изоставено и от бащата, оказал се неспособен да й даде своята подкрепа и стабилността на дом, от които тя така силно се е нуждаела.

Беше дъщерята на Улрич.

Гласът по телефона бе уморен до смърт, напрегнат. Говорех и едновременно шофирах. Бяха ми докарали взетата под наем кола от хотела в Ню Орлиънс.