Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

За миг останах неподвижен, после отстъпих встрани, за да му направя път. Рейчъл бе застанала пред диаграмите на стената, които още не бе успяла да свали, но Улрич не се заинтересува от нея, а загледа Луис втренчено. Гледаше го и мълчеше.

— Познавам те отнякъде — рече след малко.

— Не мисля така — отвърна Луис. От очите му се излъчваше хлад.

Улрич се обърна към мен.

— Значи вече водиш наемните си убийци в моя град, така ли, Птицо?

Не отговорих нищо.

— Както вече казах, грешиш, човече — обади се Луис. — Аз съм бизнесмен.

— Така ли? И в кой бизнес движиш?

— Превантивен контрол: зарази и вредители [54] Игра на думи — примерно селскостопански вредители и болести по растенията и същевременно преносно. — Бел. прев. — рече Луис.

Въздухът натежа, очаквах всеки миг да тресне гръмотевица, да избухне буря. Изведнъж Улрич се обърна и излезе от стаята. На прага ми рече през рамо:

— С теб трябва да говоря. Ще те чакам в „Кафе дьо Монд“.

Останах така, загледан в гърба му, докато се скри след завоя на коридора. Погледнах Луис. Той вдигна рамене.

— Май съм по-известен, отколкото си мислех.

— Май че да — отвърнах и тръгнах след Улрич.

Настигнах го на улицата, но въобще не ми проговори, докато не седнахме в кафенето и той си поръча любимите сладки кифлички. Откъсна си парче и без да иска поръси костюма си с пудра захар. Отпи дълга глътка кафе, почти изпразни чашката и отново се накапа. На ревера му остана кафяво петно.

— Хайде казвай, Птицо? — рече най-сетне. — Какво възнамеряваш да правиш тук?

Стори ми се, че в гласа му звучи обида и разочарование. И може би умора.

— Познавам го този тип. Зная му мутрата. Зная и с какво се занимава.

Пак отхапа от кифличката.

Не отговорих. Гледахме се така в очите дълго време. Накрая Улрич отмести поглед. Отърси захарта от пръстите и си поръча ново кафе. Аз почти не бях докоснал моето.

— Името Едуард Байрън говори ли ти нещо? — попита след малко, когато се убеди, че няма да говоря за Луис.

— Не, нищо не ми говори. Защо?

— Беше портиер в клиниката „Парк Райз“. Нали Сюзън там роди Дженифър?

— Да, там.

„Парк Райз“ бе частна болница на Лонг Айлънд. Бащата на Сюзън бе настоявал да отидем там, защото персоналът бил елитен — лекарите били сред най-добрите в света. Във всеки случай, със сигурност бяха сред най-добре заплатените. Бях научил, че лекарят, които изроди Сюзън, получава месечно повече, отколкото аз за цяла година.

— Защо ме питаш тези неща?

— Научих, че уволнили Байрън. Тихомълком, без скандали, след като в моргата намерили обезобразен труп. По-точно някой си извършил незаконна аутопсия на женски труп. Утробата била отворена, яйчниците и яйчните канали били извадени.

— Имало ли е официално обвинение?

— Не, нали ти казах. Болничното ръководство решило да не вдига шум. В шкафчето на Байрън намерили медицински ръкавици, а по тях — следи от кръвта на мъртвата жена, дори и остатъци от тъкани. Той заявил, че някой се опитва да го натопи, че ръкавиците и прочие са подхвърлени нарочно. Разследването било вътрешно, дискретно и не довело до категорични резултати. Теоретично — да, някой би могъл да подхвърли тези неща в шкафчето му. Но пък защо? И го освободили. Не се обадили нито на полицията, нито на съдебните власти, нищо. Единствената причина да имаме информация за случая е, че местните ченгета междувременно разследвали поредица кражби на опиати от болницата и в списъка на заподозрените бил и Байрън. След като го освободили, кражбите силно намалели, но той пък винаги имал желязно алиби.

Байрън си заминал и оттогава никой не е и чувал за него. Имаме номера на социалната му осигуровка, но той не се е обаждал да се регистрира като безработен, не се е мяркал никъде, не е плащал данъци, не е ходил в някоя от административните служби, не е търсил работа в друга болница. Проверката показва, че кредитните му карти не са използвани от октомври 1996 година.

— Е, по какъв повод ми го казваш всичко това?

— Едуард Байрън е жител на Батън Руж. Съпругата му Стейси, бившата, още живее там.

— Потърсихте ли я?

— Разпитахме я неофициално вчера. Твърди, че не го е виждала от април миналата година, че й дължи издръжката за шест месеца. Последният изпратен от него чек е оформен в банка в Ричмънд, но жената мисли, че може би се навърта из района на голям Батън Руж или някъде наблизо. Каза ни още, че той отдавна искал да се върне тук, не обичал Ню Йорк. Изпратихме снимката от досието му в болницата по полицейските участъци — да го търсят рутинно. Ето, виж.