Джон Коннолли - Родени да убиват

Беше тип „Хели-Хансън“ — в него винаги слагат ракетен пистолет от същата марка, нещо средно между непотъваема раница и пакет с материали за първа помощ, малко храна, държи ви на повърхността като спасителен пояс. Ракетният пистолет пасна в дланта ми, като че бе правен за нея. За секунда в съзнанието ми се мярнаха Грейс и Къртис, и почерненото стъкло над окото на Джеймс Джесъп. Мярна ми се и Сюзън, Боже, само колко бе красива онзи ден, когато се запознахме! Прегръщам я, а прекрасната й руса коса ме гали по лицето… усещам устните й, виждам Дженифър, заспала сладко, сладко, чуваш дишането й…

Край мен просъска още една разлютена оса. Този път съвсем близо. Насочих ръка към лодката, представих си светлата диря, която ще прелети ниско над водната повърхност, синкаво-розовия пламък на първата експлозия, която ще подпали дизеловото гориво, последвалият взрив, който ще разкъса лодката и ще я хвърли високо нагоре заедно с мъжа с пистолета на нея, пламъците, в които той ще потъне завинаги… Почти усетих и горещината, която се връща, и лъха в лицето ми, видях как морето се обагря в златистоалена светлина, а онзи старец прелита — обгърнат от пламъците — ОТ този в онзи свят.

Пръстът ми на спусъка се затегна.

Щрак!

Звукът дойде отсреща, а лодката продължи да си се люлее, Фокнър отново натисна спусъка, но ударникът пак щракна на празно. Опита се да стреля пак и пак.

Щрак!

Пристъпих съвсем до края на сушата и пак вдигнах ръка. Тогава отново чух удар на празно, но на стареца, изглежда, вече му бе все едно и също. А дулото на пистолета в ръката му ме следваше неотклонно, докато се движех по брега, кухият звук продължи да се повтаря на равни интервали, сякаш оловото попада в тялото ми пак и пак, и пак, и всяка следваща стъпка ме отвежда все по-близо и по-близо до преизподнята.

Щрак!

В следващата секунда дулото на ракетния пистолет бе изравнено с него, дебелата цев сочеше точно центъра на гърдите му и го видях как се усмихва. Радваше се мръсникът: той ще умре, а аз ще се самопрокълна вовеки веков като убиец.

Щрак.

Тогава вдигнах пистолета и го насочих над главата ми и в небето.

— Не! — изрева отсреща Фокнър. — Не!

Натиснах спусъка и ракетата избумтя нагоре и още нагоре, за да се разпръсне в красив чадър от ярки дъговидни искри, за да превърне дъжда в прекрасни златни и сребърни нишки, които падат ли падат надолу, към нас. А старикът крещеше в неистов бяс, докато в небесното пространство се раждаше и умираше прекрасната нова звезда.

Върнах се при Ейнджъл. Кръвта на гърба му бе обагрила найлоновото парче над раната. Внимателно го повдигнах и го хвърлих встрани. За да не залепне. Все така държеше пистолета в ръка и гледаше към тъмната фигура във водата отсреща.

— Трябваше да гори като в пъкъла! — рече той с чувство.

— Ще гори — отвърнах с истинско убеждение.

Сетне го прегърнах и го държах в ръце, докато дойдоха за нас.

В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО

Откъс от аспирантската работа на Грейс Пелтие

„Истината съществува наистина“ — е писал художникът Жорж Брак. „Само лъжите са измислени.“ Някъде съществува и истината за Баптистите от Арустук; остава тя да бъде извадена на бял свят и най-накрая да бъде описана с думи. Аз съм се опитала единствено да пресъздам контекста, в който се е случило случилото се: да предам надеждите, които са и истинският вдъхновител на начинанието; емоциите, които са го провалили, и окончателните действия, които просто са го помели.

През август 1964 г. са били изпратени писма до роднините на всяко едно от присъединилите се към Фокнъровата комуна семейства. Тези послания са били написани от мъжа или жената — родител на съответната фамилия. Лайл Келог е писал на близките си, а писмото му е пуснато с марка от Феърбанкс, Аляска. Това на Катърин Корниш е било с източник Джонстаун, Пенсилвания; това на Фрида Пърсън — от Рочестър, Минесота; Франк Джесъп, който уверявал роднините, че всичко около съпругата и децата му е наред, пък е писал от Портървил, Калифорния. Нито едно от писмата не носи дата, но съдържа благопожелания до всички, до които ще стигне, и нищо повече освен няколко реда за това, че Баптистите от Арустук вече не съществуват, а въпросните семейства са избрани да отпратят посланията на Преподобния Фокнър до целия свят и всички, досущ както при древните мисионери. Малцина от въпросните роднини са се развълнували особено или разтревожили от получените писма. Само сестрата на Елизабет Джесъп — Лина Майърс — е смятала, че със сестра й и семейството й се е случило нещо лошо. И не е отстъпила от това си вярване. През 1969 г. тя помолила собственика на земята за разрешение и като го получила, наела частна фирма, която разкопала отделни парчета от парцела на комуната при Ийгъл Лейк. Но нищо така и не било намерено. През 1970 г. Липа Майърс почива в резултат на рани, получени при автомобилна злополука, чийто причинител успял да се укрие от полицията. Това е станало в Кенебек, Мейн. Никой не е обвинен или съден във връзка със смъртта й.