Джон Коннолли - Ангелите на гнева

— Проблеми с майка ми — каза той.

Майката на Джаки беше стихия. До нея мисис Фулси изглеждаше като излязла от списание за домакини.

— Пак ли е бесняла?

— Не, болна е.

— Нищо сериозно, надявам се.

Джаки се намръщи.

— Не иска да се разчуе.

— Много ли е зле?

— Може ли друг път да говорим за това?

— Разбира се.

Той се промъкна покрай мен и заведението се оглуши от възторжени викове, които накараха Дейв Еванс да остави чашата и да вземе телефона, за да звъни на полицията.

— Не се притеснявай — казах му. — Сега се радват.

— По какво познаваш?

— Никой не удря никого.

— Слава богу. Кати Сладкиша й направи тарталети за рождения ден. Дали обича тарталети?

Кати Сладкиша беше една от сервитьорките в „Мечката“. Умееше да прави сладкиши, които принуждаваха иначе непреклонни мъже да й предлагат брак с надеждата да си осигурят редовна доставка дори вече да бяха женени. Смятаха, че съпругите им ще ги разберат.

— Доколкото знам, обича сладкиши. Само да няма в тях ядки, защото ще я утрепят. Алергична е.

Дейв пребледня.

— Господи, отивам да проверя.

— Не е лошо. Както казах на Джаки Гарнър, нищо не може да скапе вечерта така, както смъртта на рожденицата.

Грабнах каната с кафе и се запътих към масата, напълних чашите и върнах каната на една от сервитьорките. Мариел Ветърс внимателно отпи от чашата, без да остави по нея червило.

— Приятно заведение — каза тя.

— Така си е.

— Как така ви позволяват да го използвате за… това?

Тя направи жест с левия си показалец, изразявайки елегантно своето учудване. Лицето й за миг просветна в бегла усмивка въпреки естеството на историята, която бе дошла да разкаже.

— Понякога помагам на бара.

— Значи сте нередовен детектив?

— Предпочитам да се смятам за нередовен барман. Пък и заведението ми допада. Харесвам персонала. Дори харесвам повечето клиенти.

— И сигурно е разнообразие, нали така? От „лова на неживотни“.

— Точно така.

— Това с лова май не беше шега.

— Не беше.

По лицето й отново пробяга усмивка, но този път малко по-неспокойна.

— Четох за вас във вестника и в интернет. Това, което се е случило със съпругата и дъщеря ви, е… просто не знам какво да кажа.

Сюзън и Дженифър си бяха отишли от този свят, отне ми ги човек, който си мислеше, че като пролее кръвта им, ще запълни празнината в себе си. Новите ми клиенти често подхващаха тази тема. Разбирах, че го правят от добри подбуди, повече заради себе си, отколкото заради мен.

— Благодаря — казах.

— Чух — не знам колко е вярно, — че пак имате дъщеря.

— Да.

— При вас ли живее? Искам да кажа, дали сте още — сещате се…

— Не, живее с майка си във Върмонт. Ходя да я виждам когато мога.

— Дано не си мислите, че се опитвам да ви шпионирам. Просто исках да науча повече за вас, преди да споделя бащините си тайни. Познавам някои полицаи в окръга — никой в Мейн не казваше окръг Арустък, а просто „окръга“ — и не можех да не ги попитам за вас. Смятах, че могат да ми кажат нещо повече от това, което пише в интернет. Но накрая реших да не си съставям мнение, докато не се срещнем лично.

— И получава ли се?

— Предполагам. Очаквах да сте по-висок.

— Често го чувам. По-добре е от „Очаквах да сте по-строен“ или „Очаквах да имате повече коса“.

Тя направи физиономия.

— А казват, че жените са суетни. Да не си просите комплимент, мистър Паркър?

— Не, предполагам, че не ви се намират. — Изчаках няколко секунди. — Защо решихте да не питате полицията за мен?

— Мисля, че вече знаете отговора.

— Защото не сте искали никой да узнае, че се нуждаете от услугите на частен детектив?

— Именно.

— Много хора наемат детективи по най-различни причини. Неверни съпрузи…

— Вече не съм омъжена. И, за протокола, аз бях невярната съпруга.

Повдигнах вежди.

— Шокиран ли сте? — попита тя.

— Не, просто съжалявам, че мъжът ви не е разполагал с визитката ми. Бизнесът преди всичко.

Това я разсмя.

— Той беше отрепка. По-лошо от отрепка. Заслужаваше си го. За какво още ви наемат хората?

— Застрахователни измами, изчезнали лица, проверка на житейски факти.

— Звучи досадно.

— Но безопасно в повечето случаи.

— Но не във всички случаи. Не и в случаи, които вкарват името ви във вестниците и които завършват с нечия смърт.

— Не, но понякога едно разследване започва като едно нещо, а после се превръща в друго нещо, най-често защото някой е наговорил лъжи в самото начало.