Джон Коннолли - Ангелите на гнева

Пол се запътил към останките. Харлан пуснал дървото и последвал приятеля си, държейки се по-далече от вира. Пол изпробвал почвата около самолета с приклада на пушката си, но тя се оказала твърда, а не влажна.

— Сигурно се размеква напролет — казал Харлан. — Това обяснява пропадането на самолета.

— Сигурно — казал Пол, но не звучал убедено.

Всички прозорци на самолета били покрити с отровен бръшлян, включително пилотските. За първи път Харлан допуснал възможността в самолета все още да има тела. Мисълта го накарала да потръпне.

Растителността била толкова гъста, че им отнело известно време, докато открият вратата. Разсекли бръшляна с ловджийските си ножове. Пълзящото растение се отстранявало трудно, оставяйки по ръкавиците лепкава смола с остър, неприятен мирис. Пол изцапал оголената си предмишница и белегът му останал чак до деня, в който се самоубил.

Когато разчистили рамката на вратата, оказало се, че потъването на самолета е заровило вратата на няколко сантиметра, и се наложило да разкопаят пръстта, за да я открехнат. Докато успеят да направят това, вече се била спуснала нощта.

— Може би трябва да се върнем тук по светло — казал Харлан.

— Мислиш ли, че изобщо ще успеем да открием това място? — попитал Пол. — Не съм виждал друго такова.

Харлан огледал околността. Дърветата тук — смесица от високи вечнозелени и грамадни широколистни — били по-стари. Очевидно тук никога не била вдигана брадва. Пол имал право: Харлан дори не знаел къде се намират. На север, със сигурност, но това е Мейн и северът няма край.

— И без това не можем да се върнем в тъмното — казал Пол. — Компасът се скапа, а звездите не се виждат. Май ще трябва да изчакаме до сутринта.

— Тук? — Идеята никак не се понравила на Харлан. Той хвърлил поглед към вира, чиято повърхност била гладка като обсидианова плоча. В главата му нахлули смътни спомени от нискобюджетни филми на ужасите с разни същества, излизащи от вирове, подобни на този тук, но не можел да си спомни нито едно заглавие и се запитал дали пък сам не си измислял тези образи.

— Имаш ли по-добра идея? — попитал Пол. — Имаме храна, можем да накладем огън, няма да е първата нощ, която прекарваме в гората на открито.

Но не и на такова място, искал да каже Харлан, не и до вир, пълен с нещо като вода, което ги зове към дъното, и с останки от самолет, който може би се е превърнал в гробница на всички пътници вътре. Може би ако се отдалечали малко, компасът щял да се оправи или небето да се проясни, така че да се ориентират по звездите. Той потърсил с поглед луната, но облаците били затулили всичко и по небето не се виждала никаква светлинка.

Харлан погледнал отново към самолета. Пол бил хванал дръжката от външната страна на вратата.

— Готов ли си? — казал той.

— Не — казал Харлан, — но давай. Щом сме дошли дотук, поне да видим да не е останал някой вътре.

Пол натиснал дръжката и дръпнал вратата. Нищо. Или вратата била заяла, или била заключена отвътре. Пол отново опитал, лицето му се изкривило от усилието. Чул се стържещ звук и вратата се отворила. Харлан вдигнал ръка към устата си, очаквайки смрад на мъртъвци, но доловил само миризмата на мухъл от влажните постелки.

Пол надникнал, опипвайки вътрешността с лъча на фенерчето. След няколко секунди прекрачил вътре.

— Ела да видиш — извикал той към Харлан.

Харлан събрал кураж и последвал своя приятел в самолета. В празния самолет.

— Празен ли бил? — попитах.

— Празен — каза Мариел Ветърс. — Нямало никакви тела, нищо. Мисля, че това също допринесло за решението им. Така им било по-лесно да задържат парите.

Парите били в голям кожен сак зад пилотската седалка, както преценил Харлан. Във всички филми, които бил гледал, пилотът винаги седял отляво, а помощник-пилотът — отдясно, така че нямал причини да мисли, че тук ще е различно.

Харлан и Пол дълго време стояли, вторачени в парите.

Освен кожения сак имало и платнена чанта и няколко хартиени листове в прозрачен плик. Били списък с имена, главно напечатани, но имало и добавени на ръка. Тук-там имало и добавени парични суми, някои дребни, други много сериозни. Също така, отново печатни и ръкописни, били добавени разни бележки към имената, най-вече думи като „приел“ и „отказ“ или пък само буквата Т.

Харлан не успял да ги разгадае, затова насочил вниманието си отново към парите. Те били основно петдесетачки, макар че имало и малко двайсетачки. Някои от пачките били хванати в книжни бандероли, други — в ластик. Пол взел една от пачките и я преброил.