Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— Оскар е на трийсет и една години. До миналия октомври е бил шеф на „Одинсбанки“. Също така е и основен акционер чрез семейния си холдинг О Би Джи Инвестмънтс, регистриран в Тортола, на Британските Вирджински острови. Както знаете, той беше един от най-преуспелите „финансови викинги“ — бизнесмени, които пробиха зад граница с компаниите си.

— И ни оставиха в лайната — добави Балдур.

— Бил е любимец на другите банкери преди началото на кризата миналата година. Оттогава пребивава предимно в Лондон. Миналия ноември го заставиха да подаде оставка като шеф на „Одинсбанки“.

Магнъс забеляза, че в папката, която държеше Вигдис, има снимка.

— Може ли да погледна? — попита той.

Тя плъзна снимката към него. Хубав мъж с разрошена коса гледаше самоуверено в обектива. Имаше големи кафяви очи и широка брадичка с трапчинка. Изглеждаше преуспял, но и отзивчив.

— Женен ли е? — попита Балдур. — Шарън Пайпър спомена, че бил с някакво гадже, когато го убили.

— Сключил е брак с Камила Симонарсдотир през 1999 г. През 2004-а се развеждат. Имал е и гадже рускиня, Таня Прокорова. За нея ли става дума?

— Пайпър не ми каза името й — отговори Балдур. — Дотук добре. Няма нужда да се престараваме и да помагаме на британците с този случай, но искам да е пределно ясно, че убийството не е свързано с Исландия. Разбира се, ако откриете нещо интересно, очаквам да ми докладвате — Балдур каза последното изречение с явно съмнение, че подчинените му ще открият нещо интересно.

Излязоха от кабинета на Балдур. Магнъс разполагаше с едно бюро в отдел „Убийства“. Чувстваше се ободрен: отново участваше в истинско разследване, нищо че беше извън центъра на събитията, на хиляда километра от тялото на убития. Вигдис и Арни влязоха при него и Магнъс набра лондонския номер.

— Детектив Пайпър.

— Здравейте! Казвам се Магнъс Джонсън от полицията в Рейкявик.

Магнъс усети, че се е представил с американското си име. Той имаше две само личности. Исландското му име бе Магнус, с подчертано „у“. Баща му се казваше Рагнар, а дядо му — Йон, така че баща му беше Рагнар Йонсон, а той — Магнус Рагнарсон. Дотук добре. Но когато Магнъс пристигна в Щатите на дванайсетгодишна възраст, властите не успяха да преглътнат факта, че той не носи фамилията нито на баща си, нито на майка си, която се казваше Маргрет Халгримсдотир, и Магнъс, подобно на хиляди имигранти преди него, прие име, което да не дразни американското ухо. Прекръсти се на Магнъс Джонсън. Когато се върна в Исландия започна да се представя като Магнус Рагнарсон, но това звучеше странно в разговор с англоговорещ.

— Радвам се да ви чуя — каза Пайпър.

— Нещо против да ви пусна на високоговорител? — попита Магнъс. — С мен са още двама детективи: Арни и Вигдис.

— Няма проблем.

Магнъс натисна едно копче на телефона и го остави на бюрото.

— Инспектор Балдур ни даде обща информация за убийството. Можете ли да добавите още нещо?

— Говорите отличен английски — каза Пайпър. — Много по-добър, отколкото инспектора ви. Изобщо не бях сигурна доколко ме разбира.

Магнъс погледна през рамо към затворената врата на кабинета на Балдур.

— Благодаря — каза той, но се въздържа от хаплив коментар. — Вие също — доколкото можеше да прецени, Пайпър говореше с лондонски акцент.

— Значи — започна Пайпър, — Гунарсон е бил убит в 0:45, сряда сутринта. Прострелян е в гърдите в къщата си с три куршума от Зиг Зауер П226. Починал е, преди линейката да пристигне.

— Някакви свидетели? — попита Магнъс.

— Приятелката му си била легнала. Каза, че на вратата се позвънило, Гунарсон отишъл да отвори и тя го чула да говори с някого. Вратата се затворила. След няколко секунди се чули три изстрела и входната врата отново се затръшнала. После чула как извършителят пали мотора си и заминава.

— А съседите чули ли са?

— Да, и тримата. Чули са изстрелите, чули са писъците на приятелката и са чули мотора, макар че единият смята, че е било скутер — малко моторче. Разполагаме със снимки на няколко такива мотора от пътните камери в района по това време. В момента ги издирваме.

— Някаква връзка с Исландия?

— Нищо сигурно. Приятелката каза, че чула Гунарсон да говори с госта си на чужд език. Може би исландски. Или руски. Или друг език, различен от английски и испански. Момичето е от Венецуела, между другото.

— Руски ли? Защо пък руски?

— Намерихме бележка с адреса на Гунарсон, написан с руски букви. Как беше… на кирилица. Беше смачкана и хвърлена до вратата в градината.