Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

На билото над Бьорн стоеше самотната фигура на Тролката. Главата й бе само на няколко метра от ниските облаци.

Той слезе от пикапа и провери за покритие. Имаше.

Обади се и тръгна да се връща към хижата, но се спря. Чуваше се шум от кола. Погледна надолу и видя едно малко купе, което се изкачваше по разбития път. С подобна кола не може да се стигне до хижата през тези кратери. Сигурно бе турист, който искаше да види Тролката.

Бьорн реши да изчака и да види.

Дупките бяха кошмарни. Исак не можеше да повярва, че това някога е бил главният път за Стикисхолмур. Правеше всичко възможно да ги заобикаля, докато хондата пъшкаше и скрибуцаше към прохода, но не можеше да избегне всички кратери.

Изведнъж, на двеста метра пред себе си, Исак видя пикапа на Бьорн. Самият Бьорн бе облегнат на колата и гледаше към Исак.

Исак намали. Няма как Бьорн да не го е разпознал от това разстояние.

Исак спря колата. Обърна с рязка маневра и тръгна бавно надолу, сякаш лошият път го е отказал.

Караше бавно и наблюдаваше пикапа в огледалото за обратно виждане. Не след дълго Бьорн се качи в колата и потегли към прохода. След минута вече не се виждаше.

Исак изчака още малко, обърна хондата и тръгна след съучастника си.

Изкачваше се много внимателно — слизаше от колата преди всеки завой и оглеждаше зад него — не искаше да налети неочаквано на Бьорн. След около половин час в този муден ритъм, Исак подаде глава иззад една канара и видя хижата — стърчеше самотна в долината сред камъни, скали, мъхове и вода. Пикапът на Бьорн бе паркиран отпред.

Харпа бе прекарала голяма част от детството си в разплитане на рибарски мрежи. Имаше силни и сръчни пръсти и знаеше какви възли връзват рибарите.

Наблюдава внимателно Бьорн, докато връзваше ръцете и краката й. Той знаеше какво прави. Харпа не можеше да стигне възела на китките си, а този около глезените й щеше да е много труден за развързване. Подозираше, че дори на Бьорн ще му трябва нож за него.

Въпреки това реши да опита. Подръпна, побутна, поумува и се почуди. В крайна сметка усети как възелът се отпуска. Точно преди да го развърже, Харпа чу рева на приближаващия се пикап. Разколеба се и отново затегна възела. Следващият път.

Ана Оск подкара малкото си пони в лек галоп из детската стая. Имаше го от три седмици, от рождения си ден, но продължаваше да си играе с него.

Майка й каза, че ще й купят истинско пони, когато стане на девет години. Баща й не беше толкова сигурен. Парите го притесняваха. Все за това мислеше. Глупчо! Мама й каза, че са богати. И то беше очевидно — имаха огромна къща в центъра на Рейкявик, до самото езеро.

Но когато й подарят истинско пони, няма да може да го гледа вкъщи. Градината не била достатъчно голяма. Това също беше глупаво! Дворът на къщата беше много голям, далеч по-голям от двора на Сара Рос, най-добрата приятелка на Ана Оск.

Ана Оск вдигна понито до прозореца, за да му покаже градината. Стаята й бе на втория етаж, много високо, и имаше хубава гледка. Виждаше точно къде могат да направят конюшня — точно в ъгъла, до онова дръвче. Фасулска работа!

Докато мислеше как точно да се разположи новата постройка, Ана Оск забеляза движение в градината на съседите. Някой лазеше из храстите зад къщата. Беше мъж. Не се виждаше добре, но Ана Оск забеляза, че това не е съседът. Реши, че човекът си играе на криеница.

Ана Оск огледа двора за деца. Възрастните никога не играеха на криеница сами. Дете не видя, но реши, че сигурно е някъде наблизо. Сигурно беше отпред. Мъжът не се виждаше от предната страна на двора и от пътя.

Много странно. Щеше да каже на мама какво е видяла.

— Ана Оск! — гласът на майка й прогърмя по стълбите. Звучеше ядосана. — Ана Оск, ела тук веднага! Колко пъти да ти казвам да си прибираш играчките от кухнята!? Писна ми вече! Никаква телевизия днес!

Ана Оск се разплака.

Магнъс спря пред дървената сграда на полицейския участък в Грундарфиордур и слезе от „Рейндж Роувъра“.

— Магнус!

Обърна се и видя яката фигура на Пал в черната му униформа. Началникът крачеше бързо към Магнъс откъм пристана.

— Много си бърз — каза Пал.

— Нямаше движение.

Пал се усмихна.

— Нещо ново за Бьорн?

— Нищо засега. От два дни никой не го е виждал на пристанището. Едва ли е излязъл с някоя лодка, щяха да го забележат. Началник-пристана каза, че все пак ще провери дали някоя от малките лодки не липсва. Отбих се за малко при родителите и сестра му. Не са се чували с него. Не е ходил и в кафенето на рибарите. Полицията в Стикисхолмур и Олафсвик също го търси. Заградили са всички изходи от полуострова.