Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— Тук в Грундарфиордур няма проходи — каза младежът. — Трябва да отидеш в Олафсвик или към Стикисхолмур.

— Тях ги огледах — каза Исак, — но хижа не намерих.

— Съжалявам — продавачът се зачете в книгата си, „Гроздовете на гнева“.

Исак се тръгна към изхода.

— Момент! — каза младежът. — Проходът Керлингин! Там живее Тролката.

— Тролка ли?

— Да! Не си чувал за Тролката от Керлингин? — продавачът изцъка с език, възмутен от невежеството на хората от Рейкявик. — Право на изток от новия път към Стикисхолмур. Там имаше хижа, сигурен съм.

Бьорн седеше пред хижата и слушаше Харпа вътре. Виковете й преминаха в стонове, а след това всичко утихна.

Той бе шокиран от реакцията й. Надяваше се, че поне ще разбере гледната му точка. Може би още има шанс за това, но има ли време? Бьорн знаеше колко е важен за нея, какво доверие му има.

След около четирийсет минути той влезе вътре.

Харпа се бе избутала до стената и лежеше, опряла гръб в нея.

Бьорн я развърза.

— Седни на стола — каза той. Беше по-скоро предложение, отколкото заповед.

Харпа не реагира. Затова той седна до нея и се облегна на стената.

— Мога ли да те оставя развързана? — попита я той. — И без това няма къде да избягаш. Главният път е на няколко километра оттук.

Харпа кимна.

В крайна сметка проговори, както той очакваше.

— И какво? Събрахте се след смъртта на Габриел Орн, така ли? Нали уж се разбрахме да не се срещаме повече? За да не може полицията да ни свърже.

— Не беше веднага след това, а през юни. Една вечер с брат ми отидохме на бар, в „Гранд Рок“. Там се засякох със Синдри. На следващия ден се срещнах с него и Исак. Всички бяхме на мнение, че това, което се случи с Габриел Орн, всъщност не беше толкова лошо. Че той си го заслужаваше. Че и други заслужават същото.

— Затова си отишъл във Франция. Но ако не си стрелял по Джулиън Листър, какво си правил там?

— Подготвях терена. Едни приятели на Синдри, с дрога се занимават, имаха човек в Амстердам, който намери пушка и мотор. Аз трябваше да говоря с тях и да им платя. После отидох до вилата на Листър в Нормандия и зарових пушката. Исак направи нещо подобно в Лондон.

— Да им платиш? Откъде взе пари?

— От Исак. Не знам откъде ги е намерил. Сигурно от техните.

— Няма ли да ми кажеш кой е дръпнал спусъка?

— Не.

Мълчание.

— Нали си наясно, че това е убийство? Всички вие сте убийци.

Бьорн въздъхна.

— Аз не мисля така, Харпа.

— Е какво е, ако не убийство?

— В Исландия винаги са умирали хора. Това е опасно място. Фермери умират в снежни виелици, докато търсят заблудени овце. Рибари се давят в океана…

— Вече не е така. От години не е умирал човек от студ. А баща ми никога не е губил член от екипажа си.

— Извадил е късмет — каза Бьорн. — Аз загубих брат си и братовчед си, когато лодката на чичо потъна. Оцеляха само той и още двама.

Харпа повдигна вежди.

— Не знаех.

— Бях на четиринайсет години — каза Бьорн. — Трябваше и аз да съм в лодката, но футболният ни отбор имаше важен мач за купата. Цял живот се обвинявам за това.

— Не си ми казвал — Бьорн забеляза искра съчувствие в очите на Харпа, но само за миг. — Но тези хора не са били убити!

— Не в прекия смисъл. Но те умряха, докато работеха за прехраната на семействата си. За разлика от банкерите, които никога не поемаха рискове.

— Това не ви оправдава, Бьорн.

— Мисълта ми е, че хората умират, Харпа. А Габриел Орн и Оскар умряха за по-добра кауза, отколкото брат ми.

— Не си прав.

Бьорн изведнъж изгуби търпение.

— Тези хора разрушиха страната ни! Погребаха нас и децата ни, и внуците ни в дългове за десетилетия напред! И се отърваха безнаказано! Нито един от тях не е в затвора! Някой трябваше да направи нещо — Бьорн се опита да се овладее. Искаше да убеди Харпа, а не да й вика. — И ние се заехме с това.

Бьорн си пое дълбоко въздух. Имаше още какво да й каже, но не беше сега моментът. Още не. Не и преди да се погрижат за Инголфур Арнарсон.

— Трябва да се обадя по телефона — каза той. Взе въжето. — Ще ти завържа ръцете и краката. Съжалявам. Няма да се бавя.

Завърза два сложни възела около китките и глезените й. Стегна ги достатъчно, че Харпа да не може да ги развърже. А дори да успее, къде ще отиде?

Взе ножа и двата телефона — неговия и нейния — и излезе. Мина с пикапа през прохода и се озова от другата му страна. Пред него се разкри великолепна слънчева гледка: целият Брейдарфиордур, изпъстрен с островчетата си, светата могила на Хелгафел, градчето Стикисхолмур отдясно, Западните фиорди в далечината, а на преден план, надолу към водата — Берсеркяхраун.