Алан Глинн - Екстремен ум

След още един миг колебание събрах всичко от матрака и го върнах в плика. С него под мишница влязох в хола и отидох до прозореца. Долу на нивото на улицата стояха скупчени три полицейски коли, с въртящи се сини лампи. Настъпи голямо оживление, когато изневиделица отнякъде се появиха униформените полицаи, минувачите спираха, за да гледат и коментират, а трафикът на кръстовището с Деветдесета улица започна да се забавя.

Втурнах се към кухнята и потърсих някаква пластмасова торба. Намерих една от магазина А&Р и натъпках плика в нея. Тръгнах надолу по коридора, минах през входната врата, като внимавах да я оставя отворена. В другия край на коридора в посока обратна на асансьорите, имаше голяма метална врата, която бях забелязал преди; затичах се Към нея. Вратата водеше към аварийното стълбище. Вляво от стълбите се намираше боклукчийската шахта и една малка ниша, в която имаше метла и някакви кутии. Потръпнах преди да реша да изтичам нагоре по стълбите до следващия етаж и после до по-следващия. Имаше четири-пет немаркирани кашона в нишата. Набутах пластмасовата торба зад тях и без да поглеждам назад, изтичах надолу по стълбите, вземайки по две-три стъпала наведнъж. Препънах се, докато минавах през металната врата, и все още тичешком се върнах в коридора.

Бяха ми останали още няколко метра, когато чух отварянето на асансьора и глъч от приближаващи се гласове. Стигнах до вратата на апартамента и се шмугнах вътре. Възможно най-бързо минах през антрето и влязох в хола — където разбира се от шока при вида на Върнън отново, сърцето ми яростно се преметна встрани.

Напълно без дъх, застанах в средата на стаята, дишайки тежко и с хриптене. Сложих ръка на гърдите си и се приведох напред, сякаш се опитвах да предотвратя коронарна тромбоза. После чух леко почукване на вратата отвън и едно отмерено „Здравейте… здравейте“, пауза, след която последва „Полиция“.

— Да — казах аз, възвръщайки си гласа между отделните вдишвания — влезте.

Просто за да си намеря някаква работа, вдигнах костюма, който бях изпуснал на пода и плика със закуската. Сложих плика върху стъклената маса, а костюма на дивана от близката до мен страна.

Един млад униформен полицай, около двайсет и пет годишен, се появи откъм антрето.

— Извинете — каза той, гледайки в едно малко тефтерче — …Едуард Спинола?

— Да — казах аз, почувствал се изведнъж виновен, компрометиран, като измамник и пропаднал тип, — да… аз съм.

В СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ-ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ апартаментът се изпълни от нашествието на нещо като малка армия от униформени полицаи, цивилни детективи и следователи от съдебна медицина.

Аз бях отведен в кухнята и разпитан от един униформен полицай. Той записа името, адреса, телефона ми, попита ме къде работя и откъде познавам жертвата. Докато отговарях на въпросите му, наблюдавах как преглеждат Върнън, как го снимат и му слагат етикет. Гледах още как двама цивилни клечаха до античното бюро, което все още беше обърнато на една страна, и преглеждаха документите, разпиляни по пода около него. Подаваха си листи, писма и пликове и правеха коментари, които не можех да чуя. Друг полицай в униформа стоеше до прозореца и говореше по радиото си, а трети се върна отново в кухнята и започна да претърсва шкафовете и чекмеджетата.

Целият този процес се развиваше като в някакъв сън. Имаше свой хореографски ритъм и въпреки че участвах в него, стоейки там прав и отговаряйки на въпроси, аз всъщност не се чувствах част от него — особено когато затваряха с цип черния найлонов чувал с Върнън и го изкарваха от стаята с търкалящата се на колелца носилка.

Няколко минути след това един от цивилните детективи се приближи, представи се и освободи униформения полицай. Казваше се Фоли. Беше среден на ръст, с наднормено тегло, черен костюм и шлифер. Изстреля няколко въпроса, от рода на как и кога съм открил тялото, на които отговорих. Казах му всичко, освен частта с MDT. Като потвърждение на това, което казвах, посочих костюма от химическото чистене и кафявия хартиен плик.

Костюмът беше проснат върху дивана и стигаше почти до мястото, където преди беше тялото на Върнън. Беше увит в найлоново фолио и изглеждаше зловещо и призрачно, като някакъв остатък от образа на самия Върнън, визуално ехо, следа от престъпление. Фоли също погледна костюма за момент, но не реагира, явно не го виждаше по начина, по който аз го виждах. После отиде до стъклената маса и взе кафявия хартиен плик. Отвори го и огледа съдържанието — двете кафета, мъфина, канадския бекон, подправките и ги разположи по продължението на масата в една редица, като фрагменти от някакъв скелет, изложен в лабораторията на съдебна медицина.