Алан Глинн - Екстремен ум

— Чуй го само, комедиант с петна по ризата и гащите. Е, Еди, какво за бога става тук?

Той заобиколи купчината вещи от другата страна и беше отново в полезрението ми. Спря, когато видя куфарчето с парите на пода.

— Господи, ти наистина не обичаш банките, нали?

С гръб към мен той се наведе и започна да оглежда парите, като вземаше пачки и ги разлистваше.

— Тук трябва да има триста-четиристотин хиляди долара — подсвирна той. — Не знам в какво си забъркан, Еди, но ако има още от тези там, откъдето си ги взел, може би трябва да решиш да ги инвестираш в нещо. Моята фирма за внос скоро ще започне да действа, така че ако искаш по някое време да се включиш… знаеш, можем да се договорим за цената.

Да говорим за цената?

Генади не знаеше това, но скоро щеше да е мъртъв — няколко дена, след като снабдяването му с MDT спре.

— Е — каза той, като пак се изправи и се обърна, — кога ще се срещна с този твой дилър?

Погледнах го и казах:

— Няма да се срещнеш с него.

— Какво?

— Няма да се срещнеш с него.

Той не каза нищо, само дишаше тежко. После застана срещу мен и ме гледа може би в продължение на десет секунди. Изражението на лицето му беше като на сърдито дете — но сърдито дете с автоматичен нож в джоба. Извади го бавно и го отвори с едно щракване.

— Помислих си, че може да стане така — каза той, — затова си написах домашното. Открих няколко неща за теб, Еди. Следях те с едно око.

Преглътнах.

— Доста ти върви напоследък, нали? Със съдружниците ти в бизнеса и сделките за сливане. — Той се обърна и закрачи из стаята. — Но не мисля, че на Ван Лун и Ханк Атууд ще им е много приятно да научат за връзката ти с някакъв руски лихвар.

Погледнах го, като че и аз започнах да се чувствам малко сърдит.

— Или за употребата на наркотици? И в пресата няма да звучи много добре.

Моят период с наркотиците? Това беше в историята. Как е узнал всичко това?

— Невероятно е как можеш да научиш всичко за миналото на някого, нали? — каза той, сякаш четеше мислите ми. — Работните ти места, кредитите ти — даже неща от личния живот.

— Да си го начукаш.

— О, не мисля така.

Като каза това, той се обърна и бързо се придвижи до мястото, където бях застанал. Вдигна ножа близо до носа ми и го размаха наляво-надясно.

— Мога да пренаредя частите на лицето ти, Еди, красиво, креативно, с въображение, но аз все още искам да чуя отговора на въпроса си. — Той ме гледаше право в очите и го повтори, този път шепнешком: — Кога ще се срещна с този твой дилър?

Нямаше къде да ходя и имах много малко за губене. Отвърнах също шепнешком:

— Никога.

Настъпи кратка пауза, след което той ме удари с юмрук в стомаха с лявата си ръка — също толкова бързо, както го направи веднъж в стария ми апартамент. Превих се на две и паднах възнак върху някакви кашони, дишайки трудно и притиснал силно стомаха си с две ръце.

Генади пак започна да се разхожда напред-назад из стаята.

— Ти не си си помислял, че ще започна от лицето, нали?

Болката беше едновременно ужасна и нещо от което усещах, че много странно се отдалечавам. Мисля, че бях прекалено разтревожен за това как някой беше нахълтал в личното ми пространство и как Генади беше успял да изрови миналото ми.

— Имам цяла папка с неща за тебе. Толкова дебела. Всичко е там, Еди, информация — готова, с подробности, за които няма да повярваш.

Погледнах го. Беше обърнат с гръб към мене в момента и размахваше с ръце. Точно тогава нещо привлече погледа ми — нещо, което се подаваше от смачкания кашон с кухненски уреди пред мен.

— Така, това което искам да знам, Еди, е следното: как предлагаш да обясним всичките тези години посредственост пред новите ти приятели там горе? А? Защо си писал тези бомбастични глупости за К&Д? Защо си преподавал английски в Италия без разрешително за работа? Как си прецакал цветоразделянето в списание Хром?

Докато говореше, аз се приближих до кашона. От него се подаваше дървената дръжка на един дълъг стоманен месарски нож. Хванах я и измъкнах ножа от кашона, главата ми пулсираше силно от усилието да контролирам треперенето на ръката си — да не говорим за навеждането преди всичко. Напрегнах сили да се изправя на крака, като внимавах да държа ножа зад гърба си.

Генади се обърна.

— И си бил женен веднъж, нали?

Той прекоси стаята и се насочи към мен. Вече ми се виеше свят, виждах го двоен, докато приближаваше, а фонът зад него бял и пулсиращ. Въпреки тази нестабилност обаче, аз като че ли знаех какво върша — всичко беше ясно и на мястото си, гняв, страх, унижение. Имаше логика във всичко това, някаква неизбежност. Дали е било същото на петнайсетия етаж? Не виждам как би могло да е същото, знаех само, че никога няма да открия.