Алан Глинн - Екстремен ум

— Но и там не ти е провървяло, нали?

Той спря за миг, после се приближи с няколко крачки.

— Как, да припомним, й беше името?

Той държеше ножа и го размахваше пред лицето ми. Помирисвах дъха му. Сега главата и сърцето ми пулсираха в унисон.

— Мелиса.

— Да — каза той. — Мелиса… и тя има, колко, две деца?

Очите ми се разшириха изведнъж и погледнах над рамото му. Когато се извърна, за да види какво гледам, поех дълбоко въздух и извадих месарския нож. С единствено бързо движение забих върха в стомаха му и го сграбчих отзад зад врата за опора. Вкарах ножа навътре колкото можех по-надълбоко, като се опитвах да го насоча нагоре. Чух дълбокия къркорещ звук и усетих как ръцете му се мятат нагоре-надолу, безпомощно, сякаш изтръгнати от останалата част на тялото му. Мушнах ножа за последен път, после трябваше да спра. Беше ми отнело огромно усилие да свърша това, аз просто се олюлях назад, като се опитвах да си поема дъх. После се облегнах на един от прозорците и наблюдавах Генади, застинал в същата поза, полюшвайки се, вперил поглед в мен. Устата му беше отворена, а двете му ръце се бяха вкопчили в дървената дръжка на ножа — единствената видима част от него.

Болката в главата ми стана толкова интензивна, че изключваше всякакъв ужас от морално естество, който бих могъл да изпитвам от гледката или от това, което бях сторил. С тревога мислех само какво би трябвало да последва.

Генади направи няколко крачки към мен. На лицето му беше изписана смесица от неверие и ярост. Помислих си, че трябва да се дръпна встрани, за да го избегна, но почти в същия момент той се препъна в един разкъсан кашон и се строполи напред върху купчина книги голям формат с художествена фотография. В резултат на това ножът трябва да се е забил още по-надълбоко — и то фатално — защото след като падна, той остана абсолютно неподвижен.

Изчаках няколко минути, гледайки и ослушвайки се, но той нито помръдна, нито издаде някакъв звук.

Накрая, много бавно, отидох до мястото, където беше паднал. Наведох се над него и опипах пулса отстрани на врата му. Не се усещаше нищо. После ми мина нещо през ум и действайки с последните резерви от адреналин в мен, го хванах за ръката и го изтъркалях по гръб. Ножът беше потънал под ъгъл в стомаха и черната му риза беше прогизнала с кръв. Поех си дъх няколко пъти и се опитах да не го гледам в лицето.

Повдигнах с една ръка дясната страна на сакото му и бръкнах в горния вътрешен джоб. Порових известно време, като мислех, че няма да намеря нищо — но изведнъж напипах нещо твърдо, увито с плат. Улових го с върха на пръстите си и го издърпах. Подържах го за малко — сърцето се блъскаше в гърдите ми — и го разтърсих. Малката сребърна кутийка за хапчета издаде тих, но много приятен потракващ звук.

Изправих се и отидох пак до прозореца. Останах неподвижно няколко секунди, опитвайки се безуспешно да успокоя болката в главата. После се облегнах с гръб към прозореца и се плъзнах по стената, за да седна на пода. Ръцете ми все още трепереха, така че, за да държа кутийката здраво, я сложих на пода между краката си. Като се концентрирах наистина силно, развих капачето, сложих го встрани и погледнах вътре. В кутийката имаше пет таблетки. Отново, вършейки всичко с огромно внимание, успях да извадя три таблетки и да ги сложа в дланта си.

Спрях, затворих очи и неволно пресъздадох в ума си преживяното през последните няколко минути — като в калейдоскоп, зловещо, но точно. Когато отново отворих очи, първото, което видях, на няколко крачки пред мен, като някаква изтъркана кожена футболна топка — беше обръснатата глава на Генади, после останалата част от него, просната напреко върху слегналата се купчина книги.

Вдигнах ръка, сложих трите таблетки в устата си и ги глътнах.

ОСТАНАХ СЕДНАЛ през следващите двайсет минути, с поглед към стаята — а през това време, като облачно мрачно небе, проясняващо се до синьо, болката в главата ми бавно започна да изчезва. Треперенето на ръцете ми също намаля и аз усещах постепенното завръщане — поне в параметрите на MDT — към някакво нормално състояние. Това беше време, взето назаем и аз го знаех. Знаех също, че антуражът на Генади е вероятно долу и го чака, че като мине още малко време, ще полюбопитстват, може и да се разтревожат — и нещата много ще се усложнят.

Сложих обратно капачката на кутийката и я пуснах в джоба на панталона си. Когато се изправих, забелязах отново петната по ризата си — както и няколко още неща, които говореха за общата деградация, в която бях изпаднал. Тръгнах към банята, разкопчавайки ризата си в движение. Съблякох и останалите дрехи и взех бърз душ. После облякох чисти дрехи, джинси и бяла риза — като не забравих да прехвърля кутийката с таблетки в джоба на джинсите. Отидох до телефона на пода, позвъних на информация и взех телефона на местна служба за наемане на коли с шофьор. После позвъних на номера и поръчах кола възможно най-бързо, като ги инструктирах да ме вземат от задния вход на сградата. След това събрах няколко от нещата си във войнишкия сак, включително лаптопа. Взех куфарчето с парите и го затворих. После ги пренесох до вратата и я отворих.