Алан Глинн - Екстремен ум

ГЛЕДАХ КАК ТАКСИТО се отдалечава и изчезва в потока на трафика на Пето Авеню. После аз самият поех в същата посока, като вървях бавно, все още чувствайки леко гадене — не на последно място, защото разбрах, че планът ми беше неосъществим. Моргенталър може и да беше малко параноичен, но въпреки това беше ясно, че да заплашваш с твърда игра огромна фармацевтична компания изобщо не беше добра идея. Преди всичко към кого бих се обърнал? Брата на министъра на отбраната? Освен че от това нещата ставаха много сложни, не виждах преди всичко как компания от категорията на Айбен- Кемкорп ще се поддаде на изнудване, не и с всичките средства, които имаха на свое разположение. Това на свой ред ме накара да си припомня как беше умрял Върнън и как Тод Елис беше напуснал Юнайтед Лабтех, след което удобно беше прегазен от кола. Какво се беше случило? Дали са открили малката измама на Тод, източването на MDT и пласирането му навън? Може би Моргенталър не беше параноик все пак, но ако нещата наистина стояха така, аз ще трябва да измисля друг план — нещо, най-малкото, не толкова дръзко.

Стигнах до Петдесет и седма улица и докато я пресичах, се огледах. Спомних си, че едно от най-първите ми причернявания се беше случило тук, след първата вечер, прекарана в библиотеката на Ван Лун. Няколко пресечки по-нататък, на Парк Авеню. Получих виене на свят, препънах се и без никакво обяснение се озовах една пресечка по-надолу, на Петдесет и шеста улица. После си помислих за голямото тъмно петно от загуба на памет, което имах на следващата вечер — когато бих с юмруци онзи човек в Конго долу на Трибека, след това момичето в сепарето, после Донатела Алварес, после петнайсетият етаж на хотел Клифдън…

Нещо наистина много лошо се беше случило в онази нощ и само мисълта за това сега ми причиняваше режеща болка под лъжичката.

Но после ми мина през ума… цялата последователност — MDT, засилена умствена способност, тъмни петна — губене на памет, липса на контрол върху импулсивните действия, агресивно поведение, дексерон за противодействие на тъмните петна, още MDT, още по-засилена умствена способност — всичко това беше свързано с химията на мозъка. Може би привеждането на човешкото поведение под общ знаменател, с което Моргенталър възнамеряваше да пледира пред журито, беше основателно, може би всичко се свеждаше до молекулярно взаимодействие, може би ние бяхме просто едни машини.

Но ако това беше случаят, ако мозъкът беше просто един химически програмен продукт, програма, която работи в мозъка — и фармацевтични продукти като трибурбазин и MDT са просто пренаписани програми — тогава какво може да ме спре да науча как действа всичко това? Като използвам останалото ми количество от MDT-48, можех през следващите няколко седмици да префокусирам способностите си и да се концентрирам върху механиката на човешкия мозък. Можех да изуча неврология, химия и фармакология и даже — бог да ми е на помощ — невропсихофармакология…

Тогава какво може да ме спре да произведа мое собствено MDT? Имаше много нелегално работещи химици по времето на LSD, хора, кривнали от пътя, за да задоволят нуждата от култивиран медикамент в медицинските или фармацевтични общности, създавайки свои собствени лаборатории в бани и мазета из цялата страна. Със сигурност не бях химик, но преди да започна да вземам MDT, не бях и брокер — всъщност, далече бях от това. Въодушевен от перспективата да се захвана с това, ускорих крачките си. На Четирийсет и осма улица имаше книжарницата Барнс & Нобъл. Мислех да се отбия в нея, да взема някои учебници, после да се кача на някое такси и да се върна право в „Божествения“.

Като минавах покрай един щанд с вестници видях заглавието на един от тях, отнасящо се до предложението за сливане между MCL и Абраксас и си спомних, че мобилният ми телефон е все още изключен. Докато се спусках надолу, го извадих и проверих съобщенията. Имаше две от Ван Лун, първото много озадачено, второто с леко раздразнение. Ще трябва да разговарям с него скоро и трябва да измисля някакво предварително извинение за отсъствие през следващите няколко седмици. Не можех просто да го пренебрегна. В края на краищата дължах на човека почти десет милиона долара.

ПРЕКАРАХ ЕДИН ЧАС в Барнс & Нобъл, преглеждайки университетски учебници — огромни томове с дребен шрифт със схеми и диаграми и плетеници от изписани с курсив термини на латински и гръцки. Накрая се спрях на осем книги със заглавия Биохимия и поведение, том първи, Принципни положения в неврологията и Кората на главния мозък, платих ги с кредитна карта и излязох от магазина, приведен под тежестта на две изключително тежки торби, по една във всяка ръка. Взех такси на Пето Авеню тъкмо когато започваше да вали. Докато стигнем до „Божествения“ започна да вали като из ведро и през десетте секунди, които ми трябваха, за да пресека площада и да стигна до главния вход на сградата, бях целият прогизнал. Но това не ме притесняваше — бях развълнуван и нямах търпение да стигна до апартамента си и да се захвана с тези учебници.