Алан Глинн - Екстремен ум

Като стигнахме до този момент, видях, че Моргенталър много се развълнува. Всичко, което му бях казах, щеше да бъде като динамит, ако го предоставеше в съда — но, разбира се, в същото време аз бях дразнещо неконкретен. Ако си тръгнеше сега, би си тръгнал само с една интересна история — и точно така исках да са нещата между нас.

— И какво следва? — попита той. — Как ще процедираме? — после добави с възможно най-лекия намек за презрение в гласа — Ти каква полза имаш от това?

Направих пауза, после се огледах. Виждаха се някакви хора, които бягаха за здраве, други бутаха бебешки колички. Трябва да го държа заинтригуван, без всъщност да му давам нищо — поне за сега. Аз също трябваше да разчопля мозъка му.

— Ще стигнем до това — казах аз, повтаряйки като ехо думите на Кени Санчес, — но първо, кажи ми ти откъде знаеш за MDT.

Той кръстоса крака, скръсти ръце и се облегна назад.

— Натъкнах се на него — каза той — в хода на разследването, свързано с разработката и тестовете на трибурбазина.

Почаках да каже още нещо, но като че ли това щеше да е всичко.

— Виж, Моргенталър — казах, — аз отговорих на всичките ти въпроси. Нека изградим малко взаимно доверие.

Той въздъхна, едва успявайки да скрие нетърпението си.

— Добре — каза той, приемайки ролята на вещо лице. — Докато вземах показания, свързани с трибурбазин, разговарях с много настоящи и бивши служители на Айбен-Кемкорп. Когато ми описаха процедурата за клинични изпитания, естествено беше тези хора да ми дадат някои примери, да направят сравнение с други медикаменти.

Той пак се приведе напред, явно чувствайки се неудобно, че трябва да върши това.

— Няколко души в този контекст цитираха поредица тестове, правени с антидепресанти в началото на седемдесетте години — тестове, които се оказали катастрофално лоши. Човекът, който отговарял за провеждането на тези тестове, е д-р Раул Фурстен. Той бил в изследователския отдел на компанията от края на петдесетте години и работел по тестването на LSD. Твърдяло се, че този нов медикамент засилва умствената дейност — поне до известна степен — и по онова време явно Фурстен непрекъснато давал израз на огромните си надежди за него. Говорел за политика на съзнанието, най-добрата и най-брилянтната, отправял поглед в бъдещето, глупости от този род. Не забравяй, че това става в началото на седемдесетте, което на практика е все още шейсетте години.

Моргенталър въздъхна отново и издиша, сякаш смалявайки се от това действие. После се намести на пейката и зае по-удобно положение.

— Както и да е — продължи той, — имало някои сериозни негативни реакции към медикамента. Хората очевидно ставали агресивни и ирационални, някои дори страдали от загуба на памет. Един човек ми довери, че имало смъртни случаи, които били покрити. Тестовете били прекратени, а медикаментът MDT-48 бил спрян. Фурстен се пенсионирал и очевидно се пропил до смърт в разстояние на една година. Никой от хората, с които разговарях, не може да докаже това, никой не потвърждава нищо. Всичко почива само на слухове, което, разбира се, в контекста на това, което се опитвам да направя, не ми върши никаква работа.

— Независимо от това, разговарях с някои други хора от странния, прекрасен свят на невропсихофармакологията — опитай се да изговориш това, когато си на няколко питиета — хора, които ще останат безименни, и изведнъж, в средата на осемдесетте започват отново да се носят слухове, че работата върху MDT е подновена. Това са само слухове, не забравяй… — той се обърна и ме погледна — …но сега, от това, което ти ми казваш, излиза, че това нещо се разпространява по улиците.

Кимнах, мислейки си за Върнън, Дик Тобър, Генади. Като бях съвсем уклончив по отношение на източниците си, аз не споменах на Моргенталър нищо за Тод Елис и за неофициалните тестове, които той беше провеждал, изнасяйки медикамента от Юнайтед Лабтех.

Поклатих глава.

— Казваш средата на осемдесетте години?

— Да.

— И тези тестове ще да са… неофициални?

— Очевидно.

— Кой отговаря сега за изследователската работа в Айбен- Кемкорп?

— Джером Хейл — каза той, — но не вярвам той да има нещо общо с това. Той е твърде почтен.

— Хейл? — казах аз. — Някаква роднинска връзка?

— О, да — каза той и се разсмя, — те са братя.

Затворих очи.

— Той работел с Раул Фурстен в началото — продължи Моргенталър. — Поел поста от него, всъщност. Но трябва да е имало някой друг, който е вършел всичко под негово ръководство, защото Хейл сега е повече човек от ръководството. Както и да е, няма значение, става дума за Айбен-Кемкорп — тази фармацевтична компания, която укрива информация заради печалби. Това е случаят, по който работим. Те са манипулирали информацията при тестването на трибурбазина и ако успея да докажа, че са направили същото с MDT и докажа ли модел на поведение… с тях е свършено.