Алан Глинн - Екстремен ум

Спрях пред един опушен бар на Десето Авеню и влязох вътре.

Седнах на бара и си поръчах Джак Даниелс. Заведението беше почти празно. Барманът ми сипа уискито и се върна в дъното, за да гледа телевизия. Телевизорът беше монтиран високо на стената точно над вратата, която водеше към тоалетната и предаваше някакъв сапунен сериал. След около пет минути — през което време той се засмя само веднъж — барманът взе дистанционното и започна да привключва от един канал на друг. В един момент ми се мярна логото на MCL-Парнасус и казах:

— Чакай, върни на предния канал за секунда.

Той превключи обратно и после погледна към мен, все още насочил дистанционното към телевизора. По новините показваха кадри от пресконференцията по повод обявеното сливане.

— Задръж тук за минутка — казах аз

— Първо за секунда, сега за минута, господи — каза той нетърпеливо.

Погледнах го.

— Само тази част, става ли? Благодаря.

Той остави дистанционното върху бара и вдигна ръце нагоре. После и двамата насочихме вниманието си към екрана.

Дан Блум беше на подиума и докато гласът на репортера описваше мащаба и важността на предложеното сливане, камерата се изви бавно надясно, обхващайки всички от управата на Абраксас, седнали на масата. Зад тях ясно се виждаше логото на компанията, но това не беше единственото, което можеше да се види. Имаше още няколко души отзад, застанали прави, и един от тях бях аз. Докато камерата се движеше от ляво на дясно, аз минах през екрана от дясно на ляво и изчезнах. Но в тези няколко секунди човек можеше да ме види много ясно, като в редица от хора при разпознаване в полицията — лицето ми, очите ми, синята ми вратовръзка и тъмносивият ми костюм.

Барманът ме погледна, очевидно схванал нещо. После се обърна към екрана, но те вече се бяха върнали в студиото. Погледна ме отново с тъпо изражение на лицето. Аз вдигнах чашата си и я пресуших.

— Вече може да смениш канала — казах аз.

После сложих една двайсетачка на бара, станах от стола и си тръгнах.

На СЛЕДВАЩАТА СУТРИН ВЗЕХ ТАКСИ ДО Петдесет и девета улица и през целия път репетирах какво ще кажа на Дейв Моргенталър. За да задържа интереса му и да спечеля малко време, ще трябва да му обещая мостра на MDT. После ще съм в позиция да се свържа с някого от Айбен-Кемкорп. Надявах се още, че като разговарям с Моргенталър, може би ще получа някаква идея кого трябва да потърся в Айбен-Кемкорп. Стигнах до Големия армейски площад в десет без десет и започнах да се разхождам наоколо като от време на време поглеждах към хотела. В мислите си вече бях оставил зад гърба си Ван Лун и сливането — поне за момента.

В десет и пет до тротоара спря такси и един слаб висок мъж някъде около петдесетте слезе от него. Познах го веднага от снимките, които бях виждал в архивните статии в интернет. Тръгнах към него и въпреки че ме видя да се приближавам, той огледа мястото за някои други възможни кандидати. После погледна пак към мен:

— Спинола? — попита той.

Аз кимнах и подадох ръка.

— Благодаря, че дойдохте.

Ръкувахме се.

— Дано си струва.

Косата му беше смолисточерна и гъста, носеше очила с тежки рамки. Изглеждаше изморен и имаше някакво виновно изражение на лицето. Беше облечен в черен костюм и шлифер. Денят беше облачен и малко ветровит. Тъкмо се канех да предложа да потърсим някакво заведение или дори да отидем в Дъбовата стая, но Моргенталър имаше друго предвид.

— Хайде, да вървим — каза той и тръгна по улицата за към парка. Аз се поколебах, но после се изравних с него.

— Разходка в парка ли? — попитах аз.

Той кимна, което значеше „да“, но не каза нищо, нито погледна към мен.

Като вървяхме бързо и в пълно мълчание, слязохме надолу по стълбите, за да влезем в парка, минахме покрай езерото, после нагоре по Уолманринг, накрая стигнахме до Шийпмедоу. Моргенталър избра пейка и седнахме с лице към линията на хоризонта в Южната част на Сентрал парк. Там, където бяхме седнали, беше много открито и неприятно ветровито, но нямаше да се оплаквам.

Моргенталър се обърна към мен и попита:

— Добре, за какво става дума?

— Ами, както казах… MDT.

— Какво знаеш за MDT и къде за първи път си чул за него?

Неговият маниер беше много директен и очевидно смяташе да ме разпитва, както би разпитвал свидетел. Реших да приема играта, докато го докарам в положение, откъдето да не може да продължи. По начина, по който отговарях на въпросите му, ми дойдоха на ум няколко ключово важни идеи, с които да го парирам. Първата беше, че знаех за какво говоря. Описах му действието на MDT с почти клинични подробности. Той беше очарован от това и имаше свързани с него въпроси — което също потвърди, че и той знае за какво говори, поне що се отнася до MDT. Дадох му да разбере, че мога да предоставя имената на може би дузина хора, които са го вземали, спря ли са в последствие и сега страдат от остри синдроми в резултат на прекъсването. Ще има достатъчно случаи, за да се установи ясен модел. Дадох му да разбере, че мога да предоставя имената на хора, които са вземали MDT и впоследствие са починали. Накрая, дадох да се разбере, че мога да предоставя мостри от самия оригинален медикамент за анализи.