Алан Глинн - Екстремен ум

Но после се сетих още нещо и с праволинейността на обречен човек се вкопчих в него и не го оставях да си отиде.

Санчес беше споменал Айбен-Кемкорп. Знам, че бях чувал това име някъде много наскоро и след една-две минути си спомних къде. Бях го видял у Върнън в онзи ден — в Бостън Глоуб. Върнън очевидно четеше материали по предстоящото дело в Масачузетс, свързано с надеждността на някакъв продукт. Доколкото си спомнях, момиче в тийнейджърска възраст, което вземало трибурбазин, убива най-добрата си приятелка, след което се самоубива.

Отидох до масата и седнах пред лаптопа. Влязох в интернет и потърсих архива на Глоуб и още подробности по тази история.

Семейството на момичето завело дело срещу Айбен-Кемкорп и търсеха наказателни мерки за нанесени щети. В процеса компанията трябваше да се защити срещу обвинението, че антидепресантът е причинил „загуба на контрол върху импулсивните реакции“ и „синдрома за самоубийство“ при момичето. Дейв Моргенталър, личен адвокат по обезщетенията, трябваше да е главният адвокат, представляващ ищците и според една от статиите, които прочетох, прекарал последните шест месеца в събиране на показания под клетва от експерти, които ще свидетелстват — сред тях и учени, участвали в разработката и производството на трибурбазина, и психиатри, които ще потвърдят, че трибурбазинът е потенциално вреден.

Умът ми препускаше. Взех химикалка и започнах да нахвърлям неща върху лист хартия, опитвайки се да свържа всичката тази информация.

Айбен-Кемкорп бяха собственици на Лабтех, мястото, откъдето предполагам се получаваше MDT. Това на практика означаваше, че MDT е разработен и произвеждан от международна фармацевтична корпорация. Тази корпорация на свой ред трябваше да се пребори с високопрофилен и потенциално много съсипващ процес.

Всъщност — обърнах се пак към компютъра и влязох в една от финансовите уеб страници, и ето ти — поради неблагоприятна публичност около случая, акциите на Айбен-Кемкорп вече бяха претърпели големи загуби, бяха спаднали до 69 точки и 7/8 от високата стойност 87 и 1/4 по-рано през годината. Този публичен интерес към случая ще продължи вероятно да нараства с наближаване датата на процеса. Намерих голям брой статии, които със сигурност напипваха ключовите моменти в случая — ако човешкото поведение се свързва главно с наличието на синапсис и сератонин, тогава къде се вписва свободната воля в картината? Къде свършва личната отговорност и откъде започва химията в мозъка?

Айбен-Кемкорп накратко казано, беше в много уязвима позиция.

Аз също, разбира се, но това което се питах в момента, беше как да се възползвам от Айбен-Кемкорп с всичко, което знам за MDT. Да ги накарам да ме снабдяват с MDT в отплата, че няма да кажа нищо на Дейв Моргенталър, може би?

Станах и започнах да се разхождам из стаята.

Струваше ми се, че ако в съда се получи информация за продукт на Айбен-Кемкорп, който дори не е бил тестван, и вече е причинил голям брой смъртни случаи, това би имало унищожителен ефект върху цените на акциите на компанията. Това беше една наистина високорискова опция, но при създалите се обстоятелства може би единственият избор, който ми оставаше.

Минах отново покрай прозореца, но този път не погледнах навън. След като дълго размишлявах, реших, че първата най-практическа стъпка би била да осъществя контакт с Дейв Моргенталър. Ще трябва да съм предпазлив в подхода си към него, но за да представя достоверна заплаха за Айбен-Кемкорп, щеше да ми е необходимо да обработя Моргенталър за съкрушителния удар. Трябва така да го подготвя, че да мога да го пусна в действие в последния момент.

Направих някои запитвания и намерих телефона на офиса му в Бостън. Позвъних веднага и поисках да разговарям с него, но той отсъстваше за целия ден. Оставих номера на мобилния си телефон със съобщение: че имам „взривяваща“ информация за Айбен-Кемкорп и искам да се срещна и да разговарям с него колкото е възможно по-скоро.

Когато оставих телефона, се опитах отново да работя, да пренасоча вниманието си към сделката MCL-Абраксас и пресконференцията този следобед, но беше много трудно. Мислите ми непрекъснато се връщаха към преживяното през последните няколко седмици и ми се искаше да бях направил едно или друго — искаше ми се, например, да бях проучил Дик Тобър малко по-рано, което може би щеше да ми помогне да се свържа с Тод Елис преди да напусне Юнайтед Лабтех…

После започнах да се питам дали има някаква връзка между неговата смърт и тази на Върнън. Но каква полза имаше? Дали смъртта на Тод Елис е била случайна или не, този канал беше вече затворен за мене. Нямах друг избор освен да измисля някаква алтернатива.