Алан Глинн - Екстремен ум

Във всеки случай, може би имах нужда от един добър петгодишен план — нещо, в което да изгарям невероятната енергия и амбиции, с които MDT толкова лесно ме зареждаше.

Напълно осъзнавах факта, че нямам постоянно снабдяване с MDT и че запасите, които имам, заплашително намаляват, но независимо от това имах увереността, че по един или друг начин и то доста скоро, ще съм преодолял този проблем. Кени Санчес ще открие Тод Елис. Той ще има трайни запаси от медикамента. Аз някак си ще намеря достъп до тези запаси. Всичко — някак — ще се нареди…

ОКОЛО 11 ЧАСА имаше общо съгласие за приключване на срещата. Преди това беше взето решение за свикване на пресконференция на следващия ден, на която да се обяви предложеното сливане. Стратегически историята ще изтече сутринта, а пресконференцията ще се състои в късния следобед. Блясъкът от отразяването в медиите щеше да е много интензивен и щеше да създаде много напрежение, но в същото време всички го очакваха с нетърпение.

Ханк Атууд и аз все още седяхме на масата, замислено разклащайки брендито в чашите си. Другите бяха станали. Разговаряха, а въздухът се беше сгъстил от дима на пурите.

— Добре ли си, Еди?

Обърнах се, за да го погледна.

— Да. Добре съм. Защо?

— Няма причина. Просто изглеждаш, не знам, потиснат.

Усмихнах се.

— Мислех си за бъдещето.

— Е… — той протегна ръка и много леко чукна чашата си в моята… — пия за това…

Точно тогава на вратата се почука и Ван Лун, който стоеше наблизо, отиде да я отвори.

— …непосредствени и дългосрочни…

Ван Лун застана на вратата, гледайки навън, после направи движение за тишина на този, който беше пред вратата — но този, който беше там, явно не искаше да го карат да пази тишина.

После чух гласа й.

— Не, татко, наистина не мисля…

— Само малко дим от пури, за бога. Влез и поздрави.

Погледнах към вратата, надявайки се, че тя ще влезе.

— …по който и да е начин — казваше Атууд, — това е обещаната земя.

Отпих глътка от чашата си.

— Кое?

— Бъдещето, Еди, бъдещето.

Погледнах назад, разсеяно. Джини вече влизаше колебливо в стаята. Едва прекрачила прага, тя се пресегна и целуна баща си по бузата. Носеше сатенена блузка с презрамки, панталони от рипсено кадифе и държеше малка велурена чанта в лявата си ръка. Като се отдръпна от баща си, тя ми се усмихна, вдигна дясната си ръка и направи движение с пръстите си — поздрав, който мисля, че трябваше да включва и Ханк Атууд. Придвижи се малко по-навътре в стаята. Чак тогава забелязах, че Ван Лун е протегнал ръка, за да се ръкува с още някой, който вървеше след нея. Една-две секунди по-късно — и след ръкуването, което изглеждаше много енергично — на вратата се появи млад мъж, на около двайсет и пет-шест години.

Джини се ръкува любезно с Дан Блум и другите двама мъже, после се обърна. Тя застана до масата и сложи ръка върху облегалката на един празен стол, който се намираше право срещу мене.

Младият мъж и Ван Лун разговаряха и се смееха и въпреки че ми беше трудно да не гледам Джини, продължавах да гледам тях. Младият мъж носеше суичър с качулка и цип, черна тениска и джинси. Имаше черна коса и малка козя брадичка. Не бях сигурен, но ми се струваше, че го познавам. Във всеки случай в него имаше нещо, нещо в излъчването му, което ми беше познато. Той и Ван Лун като че ли се познаваха доста добре.

Върнах погледа си на Джини. Тя издърпа стола и седна. Остави чантичката си на масата и събра ръцете си, сякаш се явяваше на интервю.

— Е, господа, за какво говорим?

— За бъдещето — каза Атууд.

— Бъдещето? А знаете ли какво е казал Айнщайн за него?

— Не, какво?

Той казва: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ — Тя погледна право към мен и добави: — Аз съм склонна да се съглася с него.

— Ханк.

Изведнъж Ван Лун размаха ръка към нас и даде знак на Атууд да отиде при него.

— Извинявай, миличка — каза той и направи измъчена физиономия, докато ставаше. Заобиколи масата и в този момент аз се сетих кой е младият мъж — Рей Тайнър. Както често се случва с кинозвездите, той изглеждаше малко по-различен в реалния живот. Бях чел за него във вестника предния ден. Току-що се беше върнал от Венеция, където се снимал в някакъв филм.

— Значи — каза Джини, като се оглеждаше — тук се срещат заговорниците, тайните движещи сили, разтърсващи света, в тази пълна с дим тайна стая.

Аз се усмихнах:

— Мислех, че сме в трапезарията ви.

Тя сви рамене: