Алан Глинн - Екстремен ум

Бях доста скептичен относно всичко казано от Върнън Гант, но той беше твърдо убеден, че хапчето ще ми помогне да превъзмогна творческите си проблеми, така че си помислих: Добре, защо да не се опитам да концентрирам вниманието си върху книгата — поне за малко?

Включих компютъра.

Марк Сатън, моят пряк шеф в К&Д, ми беше подметнал това предложение преди три месеца и оттогава все хвърлям ези-тура за идеята — въртя се около нея, хваля се с нея пред приятели, правя се, че работя по нея, но сега като погледнах бележките, вкарани в компютъра, за първи път осъзнах, че не съм свършил почти никаква работа. Бях зает с много други неща, правех коректури, списвах каталози, зает бях, наистина, но от друга страна, това беше точно видът работа, за която бях досаждал на Сатън, откакто започнах работа в К&Д през 1994 година — исках нещо значимо, нещо, което да носи моето име. Сега си дадох сметка обаче, че съм на път да се проваля. За да стане книгата както трябва, възнамерявах да напиша въведение от десет хиляди думи и да вложа още десет-петнайсет хиляди в обяснителни бележки, сега обаче, съдейки по записките, беше очевидно, че представата ми какво точно искам да кажа, е много мъглява.

Бях събрал обилен материал все пак, биографиите на Реймънд Лоуи, Тимъти Лиъри, Стийв Джобс, политически и икономически студии, книги-източници за еволюцията на дизайна във всичко, като се почне от платовете и рекламата и се стигне до кориците на фотоалбумите и постерите на промишлени продукти, но колко от тях всъщност бях чел?

Пресегнах се към един от рафтовете над бюрото за биографията на Реймънд Лоуи и се вгледах в снимката на корицата — елегантен мустакат Лоуи позира в ултрамодерния си офис през 1934 година. Това беше човекът, повел първото поколение дизайнери-стилисти, хората, които щяха да протегнат ръце към абсолютно всичко. Самият Лоуи беше авторът на лъскавите автобуси Грейхаунд от 40-те години, на него трябва да се припише опаковката на цигарите Лъки Страйк, както и дизайна на хладилниците Колдспот с шестмесечен изпитателен срок — бях събрал тези данни от кратките бележки върху обложката на книгата в книжарницата на Блийкър Стрийт, докато се опитвах да реша дали да я купя или не. Информацията обаче беше добра и ме убеди, че трябва да я купя и че Лоуи е творческа фигура, личност, в която беше препоръчително да се вкопча, ако възнамерявам да се захвана сериозно с проекта.

Но бях ли се вкопчил в него? Разбира се, че не. Не беше ли достатъчно, че се изръсих 35 долара за тъпата книга? Сега искате и да я прочета?

Отворих Реймънд Лоуи — един живот на първа глава, в която се описваше детството му във Франция, преди да емигрира в САЩ, и започнах да чета.

АЛАРМАТА НА НЯКАКВА КОЛА от улицата се задейства, издържах една-две секунди, но после вдигнах поглед — в очакване да спре и то скоро. След още няколко секунди тя наистина спря и аз се върнах към книгата, съсредоточих се върху нея и забелязах, че съм стигнал до страница 237.

А бях чел само двайсетина минути.

Бях изумен, не можех да разбера как съм минал толкова много страници за толкова кратко време. Аз чета доста бавно и нормално би ми отнело три-четири часа, за да изчета такъв обем. Това беше поразително. Прелистих страниците назад, за да видя дали ще разпозная прочетения текст и за моя изненада, действително ми беше познат. Защото, пак да кажа, при нормални обстоятелства знам, че задържам много малко от прочетеното. Затрудняват ме даже по-сложни сюжети в романите, да не говорим за технически материали или факти. Влизам в книжарница и преглеждам например секцията с исторически книги, книги за архитектура или физика и изпадам в отчаяние. Как е възможно човек да успее да обхване всичко съществуващо по дадена тема? Или даже в по-тясно специализирана област от дадена наука? Налудничаво беше…

Това обаче — в пълен контраст — това нещо беше невероятно…

Станах от стола.

Добре, попитайте ме нещо за ранната кариера на Реймънд Лоуи.

Като какво например?

Като — не знам — може би как е започнал?

Много добре, как е започнал?

Започва като моден илюстратор в края на 1920-те години — работи предимно за Харпърс Базар.

После?

Прави пробив в промишления дизайн, когато му се възлага да представи нещо ново за копирната машина Гещетнър. Успява да го разработи за пет дни. Това става през май 1929 година. Тръгва от там и свършва като дизайнер на всичко, от игли за вратовръзки до локомотиви.