Ричард Касл - Ледена жега

— Ти нали не заспиваш?

— Права? Да не ме мислиш за кон?

Руук изцвили, а тя се засмя за пръв път този ден.

— Глупчо.

И се разсмя отново, защото наистина беше глупаво. И добре дошло. Сложи ръка на челюстта му и го погали по бузата.

Когато я попита как е, му каза истината. Денят беше тежък и тя се нуждаеше от гореща вана. Но когато той й каза, че е приготвил коктейли, плановете за ваната бяха отложени, а чашите — извадени.

Настаниха се на дивана и тя му разказа за срещата с Барт Калън.

— Значи това беше мистериозната ти среща за обяд?

За момент тя се зачуди дали да не му каже за сесията си с психоаналитика, но беше твърде изтощена да обсъжда това и се отказа. После обаче се замисли за онова, което й беше казал Лон Кинг за нежеланието й да споделя повече от себе си и рече:

— Не, всъщност се видях с психоаналитика си.

— А, значи вече не е „психоаналитикът“, а „моят психоаналитик“? Това е нещо ново.

— Откажи се, ясно ли е?

„Малко по малко“, помисли си тя, „малко по малко.“

Той обаче беше упорит.

— Мисля, че това е добре за теб. Ако някога е имало повод да отидеш, Ники, сега е моментът. Дори само историята с Петър е достатъчна, да не говорим за Дон.

— Като стана въпрос за Дон — каза тя, вкопчвайки се в новата тема, — смятам да отлетя до Сан Диего вдругиден. Семейството му организира помен във флотската база.

— Бих искал да дойда с теб, ако нямаш нищо против.

Очите на Ники се разшириха от изненада.

— Ще направиш това за мен?

Красивата му усмивка беше достатъчно ясен отговор и тя се наведе, за да я целуне.

Сгушиха се за миг един в друг и след като тишината продължи точно толкова, колкото трябваше, той каза:

— Ако обаче ще погребват Петър, тогава съм зает.

Шегата беше толкова шокираща и безвкусна, че я разсмя така, както само Руук можеше да я разсмее, превръщайки неизказаното в смешно, защото човек не можеше да не си го помисли.

После се намръщи и той знаеше защо. Нямаше нужда да му казва каквото и да било.

— Знам, че е обезсърчаващо. Разрешаваш случая само за да стигнеш до нова задънена улица. Ще открием кой стои зад всичко това. Просто няма да стане точно сега.

— Предполагам обаче, че това, което казаха Петър и Барт Калън е вярно — задава се нещо страшно и трябва да бъде спряно.

— В този момент не знам какво да мисля. И ако съдя по това, което ми каза за агент Калън, федералните също не знаят. Очевидно Ташгьр Уин е ключът към всичко. Към всичко, върху което работи сега. Какво каза моят приятел Анатолий онази вечер в Париж? Че е настъпила нова епоха и когато шпионите минат оттатък, не става дума за нечие правителство, а — как ги нарече той — за „други играчи“?

Тя потърка лице с дланите си.

— В този момент всичко ми изглежда много по-голямо от мен.

— Ники? В това няма нищо лошо. — Руук сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не е необходимо сама да разрешаваш всички случаи. Вече си свършила страхотна работа. В момента можеш да забиеш флага в земята, да обявиш победата си и да продължиш да си живееш живота. Никой няма да те съди за това. — А после добави: — Във всеки случай и аз ще бъда до теб.

Всичко това, изказано в едно изречение, стопли сърцето й и Ники рече:

— Това определено помогна, благодаря ти. — Тя остави недопития коктейл на масичката за кафе. — Ще се сърдиш ли много, ако отида да си взема вана и остана сама тази нощ?

— Искаш да се усамотиш ли?

— Отчаяно имам нужда от това.

— Няма проблем.

Руук прибра лаптопа и записките в чантата си и след като се целунаха на вратата, каза:

— Размисли над онова, което ти казах, като си облечеш пижамата.

— Добре.

— Ако има една причина, поради която пътуването си заслужаваше, тя е, че поне разбрахме, че майка ти не е имала любовник. И не е била предател. Всъщност, майка ти е била герой.

— Да, но нали помниш думите Ф. Скот Фицджералд: „Покажете ми герой…“

— „… и ще ви напиша трагедия.“

— Освен това — каза тя, — независимо колко е била благородна каузата й, още ме е яд, че е крила такава голяма част от живота си от мен. Мога да кажа, че с разума си мога да й простя, но не го чувствам със сърцето си. Все още не.

— Разбирам — каза Руук. — Виж, не съм психоаналитик, но ако бях, може би щях да ти предложа да се опиташ, доколкото можеш, да се поставиш на нейно място и да видиш къде ще те отведе това.

Ники се наслаждаваше на разглезващата топлина на ухаещата на лавандула вода, докато чакаше аудио уредбата да зареди следващото парче — „Повече никаква драма“ на Мери Джей Блайдж. Първоначално й пригласяше с цяло гърло, но после се превърна в публика от един човек, който получи послание от кралицата на хип-хопа. Не се предавай, прекрати и болката, и играта. Ники беше слушала тази песен много пъти, но също както записа на телефонния секретар, увековечил убийството на майка й, този път я чу по нов начин. Особено частта, която говореше за това, че човек не знае къде свършва една история, а само къде започва.