Ричард Касл - Ледена жега

— Детектив Хийт, мога да ви уверя в едно нещо. Разследването, по което работим, се превръща в голям проблем за националната сигурност. Може би ако ви се доверя, ще се почувствате по-малко виновна, че споделяте информация с нас.

— Слушам.

— Историята е кратка. Никол Бернарден, която едно време беше агент на ЦРУ, се свърза с нас преди около месец и половина, за да ни каже, че е попаднала на изключително чувствителна информация, която искаше да сподели. Направихме много сериозна проверка на миналата й работа за агенцията ни, както и за по-скорошната история на работата й с Тайлър Уин по неговото — да го наречем самосиндикално — начинание. Уредихме тя да ни донесе информацията, но някой я уби, преди да ни каже къде да я намерим.

— Ако питате за скривалището, намерих го, но така и не видях какво беше сложила вътре — каза Хийт.

— Как изглеждаше?

— Светлокафява кожена чанта с цип. Търговците ползват такива, за да носят оборота си в банката.

Той присви очи, за да си я представи и каза:

— Благодаря, че ми казахте.

— Можете да ми се отблагодарите, като отговорите на моя въпрос. Ако сте знаели, че Тайлър Уин е минал на другата страна, защо не го арестувахте? Особено ако се е занимавал с нещо, което застрашава националната сигурност.

— Точно това беше причината. Хайде, Хийт, пределно наясно сте как да държите заподозрян на каишка. Не прибрахме Уин, защото не искахме да се издадем, преди да ни отведе до онова, с което се занимаваше.

— И колко хора умряха, докато му държахте каишката, агент Калън?

Той знаеше за какво говори тя и каза:

— Искам да знаете, че когато умря майка ви, разузнаването нямаше никаква информация, че Тайлър Уин е изменник. Разследването всъщност започна с нейното убийство. По онова време работех за ФБР и аз бях нейната свръзка. — Това я накара да се извърне и да го погледне. — Точно така, познавах я — каза той. — По сценарий, много близък до случилото се с Никол Бернарден, майка ви се свърза с нас, като изказа подозрения за развиваща се на територията на САЩ опасност за националната сигурност. Дадохме й двеста хиляди долара, за да подкупи един доносник, за да получи доказателство и тя беше убита същата вечер.

Докато осмисляше чутото, Ники продължаваше да гледа лифта над главата си. Ако Калън казваше истината, парите в крайна сметка не бяха тридесетте сребърника на майка й. Тя извърна очи, за да срещне погледа му и той каза:

— И толкоз. Това е цялата история.

— Ако изключим факта, че заговорът, който е разкрила, е бил в полезрението ви през всичките тези години.

— Това е секретна информация.

— Колко удобно. А междувременно Тайлър Уин се е разхождал на свобода. А, пардон, на каишка.

Агент Калън пренебрегна хапливите й думи. Нищо не можеше да го изкара от равновесие — това бе част от военната му дисциплина.

— Много хора са ви питали за това, но аз ще ви попитам отново и се надявам да ми кажете истината. Имате ли представа какво е получила майка ви от доносника?

— Не.

— А имате ли някаква представа къде може да го е скрила?

— Не. Каквото и да е, скрила го е много добре.

— Все пак намерихте скривалището на Никол Бернарден.

— Казах ви, че не знам. Да не мислите, че не съм обмисляла това милион пъти?

След като рязко кимна, той заговори по същество:

— Искам да ми съдействате по този въпрос.

— Това и правех. Вие въобще слушахте ли ме?

— Искам да кажа оттук нататък.

— Аз работя за полицейското управление на Ню Йорк.

— А аз работя за американския народ.

— Тогава се обадете на някой американец в главното управление и ще бъда на ваше разположение. В противен случай благодаря за посещението.

Беше стигнала почти до Йорк и вдигаше ръка, за да си повика такси, когато той се приближи до нея в опит да я притисне на всяка цена.

— Помислете. Не осъзнавате ли колко сериозна може да е тази заплаха, щом някой е успял да стигне до един от затворниците ви и да го убие в ареста?

— Не мога да ви помогна. Просто нямам с какво.

— Мога да ви помогна да пипнете Тайлър Уин.

„Или“, помисли си Ники, „да ми попречиш да го пипна, докато имаш полза от него.“

— Благодаря ви за съвета за гофретите — каза тя и се качи в таксито.

Тази вечер Ники се прибра в апартамента си и седналият пред своя макбук Руук се изправи, за да я поздрави със страстна целувка. Обви дългите си ръце около нея и те се притиснаха един към друг. След като постояха малко в обятията си, той каза: