Ричард Касл - Ледена жега

Когато Ники затвори телефона, Руук дойде до бюрото й.

— Малкъм и Рейнълдс се обадиха, докато ти беше на телефона, така че аз приех съобщението им. Да видим сега, казаха, че се радват, че не си умряла… Поне мисля, че това казаха. — Той сви рамене. — Е, както и да е. Съобщиха ми, че напредват със събирането на доказателствата в склада на Картър Деймън. Как се справям?

— Със задник като твоя можеш да ми бъдеш личен секретар по всяко време. Как върви с микробуса?

— Намерили чифт работни ботуши. 45-ти номер, също като стъпките в апартамента на Никол. В момента в лабораторията проверяват дали по тях има влакна от килима й.

Ники отиде до дъската, където си записа за ботушите до информацията за апартамента на Бернарден.

— Какво още?

— В багажното отделение на микробуса има следи от кръв. Малкъм ми каза, че ще се захванат здраво с това и че ДеХесус лично се е намесил. — Той изчака, докато тя записваше „Кръв/ ДНК“ и продължи: — И последно, намерили са ясни отпечатъци по всички повърхности и дръжки на вратите. В момента чакат идентифицирането им.

Когато тя затвори маркера, Руук попита:

— Ти с кого говори толкова дълго?

— Полицейската префектура в Париж, Франция.

— Това е скъпо обаждане, нали знаеш?

— Струва си всяка стотинка. — Той я последва до бюрото й и Хийт си взе записките. — Слушай сега. Няма никаква информация за каквото и да е нападение над Тайлър Уин. Няма смъртен акт. Няма документация, че е бил в болница „Канар“. Няма документи, че е напуснал страната.

Руук потърка брадичката си.

— Ние въобще били ли сме там?

— Не. Не и според болничната документация и следователите в Булон-Биланкур. Те никога не са говорили с нас. Никога не се е случвало.

Тя метна записките си на бюрото.

— Ти как си?

— Като в анимационно филмче за Бегача. Добре съм, ако не спирам и не гледам надолу. — Тя докосна ръката му. — А ти? Как е тази нещастна китка, след като цяла нощ ряза онзи болт?

— Ей, трябваха ми още пет минути, за да прережа онова чудо. По телевизията защо изглежда толкова лесно?

— Реалността не е като телевизията — каза тя.

— Особено реалити телевизията.

Телефонът на Ники иззвъня и тя вдигна.

— Отдел „Убийства“, следовател Хийт на телефона. Изведнъж тя ужасно пребледня. Изпусна слушалката върху бюрото и се затича към вратата.

Руук хукна подире й.

— Какво не е наред?

— Всичко.

Ники не изчака, за да използва сейфа. Подаде оръжието си на надзирателя, докато тичаше към килиите. Спринтирайки покрай клетки с пияници, крадци и хора, уринирали на публични места, тя пристигна в края на помещението, където вратата на изолационната килия беше отворена и трима полицаи със сини ръкавици на ръцете бяха коленичили до Петър.

Той беше паднал от койката си лежеше на земята с прясна отворена рана челото, където главата му се беше ударила в бетона. Очите му бяха изскочили от орбитите, а кожата му беше наситено виолетова, с мрежа от алени капилярчета по нея. Езикът му беше толкова син, че изглеждаше черен и стърчеше от отворената му, пълна с пяна уста, от която струя вонящо, кърваво повърнато се стичаше надолу по врата му и по пода. Чаталът на оранжевите му затворнически дрехи беше пропит с урина, а червата му се бяха изпразнили в смъртта.

Полицаите се изправиха и един от тях побягна, притискайки устата си с ръце. Ники неволно отстъпи назад и се блъсна в Руук, а един от униформените каза.

— Опитахме да му окажем първа помощ, но докато отключим килията, вече беше умрял.

— Някой видя ли какво стана? — попита тя.

Говореше на полицаите, но се обади един от арестантите:

— Започна да повръща като луд точно когато си получи вечерята.

Арестантът демонстрира как е станало, но Ники се обърна, за да огледа килията.

На земята имаше табла с обърната пластмасова бутилка от натурален сок. Всичко друго беше недокоснато.

— Никой да не го приближава, докато не дойде патологът — нареди Хийт. — И никой да не яде или пие каквото и да било, преди да разберем с какво е отровен.

— И от кого — каза Руук.

Ники отново наплиска лицето си със студена вода и се изправи, за да се погледне в огледалото над мивката в женската тоалетна. Устните й започнаха да се извиват надолу и да треперят и тя извърна поглед. После се принуди да се погледне отново, но треперенето се усили и очите й си насълзиха. Преди да успеят да потекат по бузите й, тя се наведе отново над мивката и започна да се мие.