Крис Холм - Порода убиец

Влезе в спалнята, която едва ли би могла да се нарече така — нямаше врата, която да я отделя от дневната, а само нещо като портал — намек за врата, защото помещението леко се стесняваше, после пак ставаше широко. Имаше нощно шкафче, комбинирана лампа/ вентилатор на тавана и матрак, поставен върху метална рамка и скрит под изпомачкани завивки с пепеляв цвят. Дори нямаше възглавници.

Естествено, първо провери нощното шкафче. На него нямаше лампа. Имаше обаче шишенца с крем за тяло, с аромат съответно на ягода и на шоколад, жълт флакон, пълен наполовина с виагра, розов вибратор и изкуствени пениси с всевъзможни големини и форми — каквито едва ли се срещат в природата. Някои имаха толкова странни форми, че Енгелман се зачуди как се използват. След това видя снимките в чекмеджето и престана да се чуди.

Изглежда, мисълта, че Круз има любовница, не даваше пълна представа за апетитите му. В чекмеджето имаше трийсетина снимки и поне три пъти повече партньори. На всяка се виждаха по най-малко двама души, без да се брои човекът с фотоапарата — който, поради отсъствието му в колекцията, вероятно беше самият Круз, — и никои двама души не се повтаряха на две снимки. На възраст бяха от петнайсет до двайсет и пет, а по пол бяха мъже и жени и всевъзможни комбинации между двете. Повечето бяха латиноамериканци, но имаше и много чернокожи и тук-там азиатци. Бели нямаше. Круз, изглежда, все пак поставяше някакви граници в предпочитанията си.

Енгелман се взира в тези изображения на преплетени крайници, играчки и гениталии доста време, но те не пробудиха в него абсолютно нищо. Просто търсеше нещо, което да му е от полза. И ако на снимките имаше нещо подобно, то оставаше също толкова далечно за него, колкото удоволствията на плътта, които те документираха. Единствено убиването му доставяше удовлетворението, което обещаваха тези кухи снимки.

След като ги огледа внимателно, той хвърли тестето на пода и се върна към чекмеджето на нощното шкафче. В него нямаше нищо освен големия стар „Полароид“, с който бяха направени снимките — отворен, без филм, и оръфан криминален роман за приспиване, който захвърли настрани, след като го изтръска за да провери дали вътре няма нещо. След това прегледа чекмеджето, както и другите, в кухнята, но без резултат.

Махна завивките от матрака — изпоцапани и измачкани от безброй тела, вонящи на пот. Матракът изглеждаше цял — не беше разпарян и шит или нещо такова, нещо, което да покаже, че Круз може да е скрил нещо вътре, — но Енгелман все пак го сряза и прерови вътрешността. Стаята се напълни с боклуци — пружини, вата, порноснимки, но следата, която търсеше, я нямаше.

Разглоби металната рамка, но и там не откри нищо. Нищо не беше залепено и за перките на таванния вентилатор или в стъкления глобус, в който бяха електрическите крушки отдолу. Зад решетката на вентилацията видя само миши изпражнения, а зад уредите в кухнята имаше само мъртви хлебарки.

Застана в средата на разхвърляния апартамент, ядосан от неуспеха си. Мръсен и плувнал в пот, отиде до хладилника, отвори го, взе една от бирите на Круз и я отвори. После се свлече вдървено на линолеума и остави хладния въздух от отворения хладилник да се спуска върху него, докато пие.

Погледът му се плъзна наоколо безучастно, по следите от усилията му. Бъркотията, която беше сътворил, не го радваше — носеше му единствено разочарование. Беше толкова сигурен, че ще открие нещо. И все пак.

И все пак.

Погледът му се спря на книгата с твърди корици, паднала на пода отворена, с гърба нагоре. Обзе го някакво вълнение, нетърпение. Заглавието, даде си сметка, беше на английски, въпреки че Круз презираше този език и не би позволил да го говорят в дома му. Може би отсъствието на бели любовници на снимките подсказваше, че предпочита други езици и в любовното си гнездо. Освен това липсата на мебели подсказваше, че Круз не е прекарвал на това място много време, за да чете книги в леглото.

Тогава?

Енгелман се надигна от пода и отиде до книгата, забравил за бирата и изтощението си. Вдигна я и я огледа.

„Кръстникът“ на Марио Пузо.

Прелисти я и видя, че на места са подчертани букви, на пръв поглед хаотично.

Усмихна се и извади анонимния телефон от джоба си. Пръстите му бяха непохватни заради ръкавиците, но нямаше значение. Корпорацията беше на бутон за бързо набиране.

Телефонът иззвъня веднъж.

— Да? — отговори контактът му. Не ядосано, просто кратко.

— Здрасти. Мисля, че открих нещо интересно.