Що се отнася до племенниците ми, те се оказаха страхотни хлапета. Изглеждаха очаровани, че са се сдобили с вуйчо. И останаха още по-очаровани от белезите ми. Поискаха да разберат как съм ги получил, а аз им отвърнах, че съм работил в строителството.
Поседях още час и реших, че е време да си тръгвам. Денят бе прекалено наситен със събития. Прекалено наситен с емоции. Имах нужда да остана сам и да подредя мислите си.
— Добре дошла у дома — казах на Джен и се надигнах с усилие от канапето.
Оставих я в грижовните ръце на Деб и Анджи, махнах на Ник, потупах хлапетата по гърба и тръгнах към вратата. Преди да изляза, взех чантата, която бях оставил до прага.
Подкарах към най-близкия хотел и използвах част от парите в чантата, за да наема стая, след което се насладих на най-горещия душ, който това място предлагаше. Накрая свалих завивките и матрака от второто легло, поставих ги върху другото, което бе по-близо до вратата, и си направих нещо като палатка. Насладих се на дългоочакваната топлина и спокойствие и скоро се унесох в така необходимия ми сън.
Тъй като не разполагах с мобилен телефон, който да ме събуди, спах почти до обед. Наложи се да платя за още една нощувка, както поиска сърдитата дребна жена, която едва се показваше зад рецепцията. Не ми пукаше, нали парите не бяха мои.
Сетих се за неочаквания късмет, който бях извадил, върнах се в стаята и преброих парите в чантата. Почти петстотин бона. Напъхах една пачка в джоба, развих решетката на климатичната инсталация, скрих чантата в отвора и върнах решетката на мястото й. Преди да изляза от стаята, закачих на вратата табелка „Моля, не безпокойте!“. Слязох долу, заявих на рецепцията, че ще се върна скоро, и изтръгнах обещание да не почистват стаята. Излязох на паркинга и яхнах хондата.
Бет Кориган въздъхна облекчено, когато й върнах мотора. Опитах се да й дам още двеста долара като компенсация за закъснението, но когато й казах, че поне за известно време никой няма да реже пръсти в Джънкшън, тя натика банкнотите обратно в ръката ми.
— Добре се справи, Клайд Бар — заяви тя.
Докоснах шапката си с върховете на пръстите и си тръгнах.
Изминах пеша разстоянието от три преки до една автокъща, която предлагаше евтини автомобили втора ръка. Бе от онези места, където даваш пари в брой и получаваш документите на колата. Никой не пише договори, никой не задава въпроси. Нуждаех се от превозно средство, което да използвам временно. Познавах един човек на осемстотин километра на север, който щеше да ми помогне да си намеря постоянен автомобил. След като в продължение на десетина минути оглеждах куп ръждясали и очукани возила, отидох при една притеснена, неспокойна жена, разположила се зад бронирано гише, връчих й хиляда долара и получих ключовете на джип АМС. Колата бе огромна и груба, предшественик на по-комфортните, но далеч не толкова надеждни съвременни кросоувъри. Не изглеждаше добре, но щеше да свърши работа.
После се отбих в най-близкия магазин за спортни стоки. Купих си три раници и всичко необходимо, за да извърша пешеходен преход, ако се наложи. Филтър за пречистване на вода. Прибори за готвене. Въжета, пончо, спален чувал, подпалки за огън. Някъде по пътя щях да си купя и пушка.
Когато се върнах в хотела, извадих чантата от климатика и разделих парите в трите раници. В две от тях оставих по двеста четирийсет и пет бона, а последните няколко хилядарки пъхнах в моята. Зарязах старата чанта в стаята и напуснах хотела.
Отбих се в справочния отдел на местната библиотека, където млада жена с пръстен на носа и оранжева коса ми помогна да открия два адреса. Използва куп непонятни за мен компютърни трикове и откри хората в Джънкшън, които търсех. Ако знаех, че е толкова лесно, можех да опитам и сам, стига да не бях толкова уморен. Може пък технологиите да не бяха чак толкова лошо нещо.
Слънцето светеше ярко и лъчите му пронизваха последните облачета. Подкарах джипа към място на име „Маунтин Топ“. След като попълних съответните документи — предимно с информация, която изобщо не отговаряше на истината, — оставих едната раница на симпатичен пълничък служител, който ме увери, че парите ще постъпят по сметката на госпожа Мартин. Предположих, че сумата ще стигне, за да осигури необходими грижи за майката на Али поне за следващите двайсет години. Някой ден щях да й пиша, за да й разкажа колко смела дъщеря е имала, но нямаше да е днес. Побързах да напусна хосписа, като се заклех, че ще отида в гората и ще умра от хипотермия, но няма да позволя да ме настанят на подобно място.
Читать дальше