Ерик Стори - Дадена дума

Зики отстъпи крачка назад и насочи револвера си към Алвис.

— Никога не съм се страхувал от смъртта, но ти гарантирам, Алвис, умра ли аз, умираш и ти. Предлагам ти следното: ти се омиташ от тук, а аз те оставям жив.

Зад Алвис се разнесе подрънкване на оръжия и дулата на автоматите се насочиха към Зики. Алвис продължи да се усмихва.

— Насочи револвера си другаде. Аз ще взема Дженифър и Бар, а ти ще умреш.

Не ни оставаше много време. Стомахът ме присви, докато бързо обмислях възможностите да се измъкнем от тази ситуация.

Настъпи продължителна тишина, в която показалците на всички се присвиха около спусъците. В един момент обаче Зики се ухили.

— Добре — каза той и пусна револвера си на земята.

Познавах го добре и знаех, че трескаво обмисля нещо. Не се беше предал.

Алвис даде знак на хората си.

— Придружете онази красива барманка и господин Зики до купчината тор край плевнята. После ги застреляйте и двамата.

Той извади един глок, пристъпи напред и го насочи към главата ми.

Хората му дадоха знак на Зики, но се държаха на разстояние от него. Той отиде до коня на Али и изтръгна поводите от ръцете й. Когато задърпа кобилата й към плевнята, каза:

— Двамата с теб можехме хубавичко да се позабавляваме.

Погали Шийла по врата, сетне и Али по бедрото. Тя се опита да го изрита, но Зики се отдръпна и се засмя. Част от хората на Алвис също се разхилиха, докато следваха двамата към плевнята.

Положих усилия да дишам спокойно и да накарам сърцето си да бие по-бавно, докато стрелците на Алвис отвеждаха осъдените на смърт. Очаквах Зики да ми спретне някакъв номер, но не и това. Очевидно бе намислил да ме предаде от самото начало, но алчността му го бе подвела. Бе решил да изкара пари и от мен, и от Алвис.

Сега сметката щяхме да платим Али, Джен и аз. И самият Зики, разбира се.

Алвис постави едната си ръка върху юздата на коня ми, а с другата продължаваше да стиска пистолета.

— Последна цигара? — попитах аз.

Той кимна. Пресегнах се бавно и извадих цигарите и запалката от якето си.

— Благодаря — казах му, извадих цигара и я запалих.

— Жалко — възкликна Алвис и погледна за миг към плевнята. — Тъпият миньор вършеше добра работа. Въпреки безспорната си извратеност държеше туристите и ловците далече от земята ми. Извършваше разузнавателни мисии в тила на врага, ако предпочитащ да го кажем така. Нали и ти си вършил това някъде далече от тук?

Дръпнах от цигарата и свих рамене. Всеки път, когато Алвис кажеше нещо, Джен се напрягаше и ме стискаше силно през кръста.

— О, моля те, Бар. Двамата с теб правим едно и също. Просто аз съм по-добър.

Нямаме нищо общо, помислих си аз. Но си замълчах и продължих да пуша. Проследих с поглед как Али и конят й приближават плевнята, водени от онзи психопат.

— Знаеш ли, това ми достави удоволствие — продължи Алвис. — Тази война, имам предвид. Предполагам, че и ти си изпитал същото. Когато се върнах в страната, бях отегчен до смърт, но после започнах да развивам бизнеса, който онзи некадърен мой брат бе започнал. Сега се наслаждавам на същите неща, които вършех и там.

— Предполагам, че не си падаш по повредени коли? — попитах аз.

— Какво имаш предвид?

Посочих с цигарата.

— Онази спукана гума на твоя ровър.

Трикът бе съвсем елементарен и всеки глупак би се досетил. Но свърши работа. Алвис извърна поглед само за секунда и това ми бе повече от достатъчно. Забих цигарата в лицето му и искрящите червени въгленчета попаднаха в едното му око. Едновременно с това извадих пистолета от якето си, смушках коня в хълбоците и прегазих Алвис. Той не успя да стреля, не успя да помръдне дори, след като гърдите на коня го събориха на земята, а копитата го стъпкаха. Продължих в галоп към мъжете с автоматите.

Джен заби глава в гърба ми и изхленчи, но се хвана здраво за мен.

Видях в далечината Али да се размърдва. Отново замахна към Зики, като този път използва разсейването му, докато той се мъчеше да извади резервния си пистолет от елека, и го изрита здраво. Сетне дръпна поводите, смушка коня си и го пришпори към портата.

Отправих пет изстрела към хората на Алвис, видях един да пада, после стрелях отново, този път към Зики. Той ми отвърна веднъж, пропусна и стреля четири пъти към пазачите. Падна още един. Третият запълзя на четири крака към ровъра.

Алвис продължаваше да лежи на земята, без да помръдне.

Зики погледна първо към коня си, който, след като бе чул изстрелите, се бе отправил към пасището, после към мен. Отново стрелях към него, а той се наведе и затича към къщата.