Ерик Стори - Дадена дума

Спрях да я поглеждам крадешком, когато тя се унесе в сън и започна да похърква тихичко, опряла глава на страничния прозорец. Разделях вниманието си между острите завои и живописната природа. Това не бяха същите планини, в които бях ловувал като дете; бяха по-големи, по-самотни и се издигаха като великани на фона на лазурното небе.

Посегнах към кутията с цигари, но се поколебах и вместо това свалих прозореца. В купето нахлу остър, свеж аромат на борове, диви цветя и планински ручеи и ми помогна да потисна нарастващата тревога, която притискаше като камък гърдите ми. Ако можех да спра някъде — просто да отбия и да стъкмя малък огън край някой ромолящ поток, ако можех да поспя една-две нощи под ярките звезди, вероятно щях да започна да забравям нещата, които бях направил, нещата, които бях видял. И да забравя, че сега и трите ми сестри бяха в опасност.

Замислих се дали да не позвъня на Деб и Анджи и да ги предупредя, но какво можех да им кажа? „Здравей, сестричке, да знаеш, че един гаден наркобарон разполага с домашния ти адрес и може да цъфне на прага ти тези дни?“ Опитах се да си представя как би протекъл един подобен разговор и той неизменно завършваше с ругатни и обиди от страна на сестрите ми. А и какво биха могли да направят, след като захвърлеха накрая слушалката? Нищо повече от това да уведомят полицията, а тя на свой ред не бе в състояние да спре Алвис, ако той бе решил да създава проблеми.

Джипът се спусна по склона и се включи в трафика на магистралата. Когато се вляхме в широкия поток от автомобили, погледнах отново към Али. Тя продължаваше да спи, главата й бе подпряна на вратата под неудобен ъгъл, тялото й бе извъртяно в края на седалката, а устните й бяха леко разтворени. Можех единствено да й завиждам за подобен сън. Така спяха само децата, и то сгушени в обятията на любящите си родители. Рядко бях спал по този начин през изминалите десет години. Повечето утрини се бях будил в агония, предизвикана от някой кошмар.

А после образите от кошмарите ме преследваха през целия ден: купища тела край пътя, красиви едри животни, които съм убил за богати клиенти, татуирани полуголи мъже, които размахват ножове и сипят закани, селяни от два континента, които биват прегазвани, разстрелвани, изгаряни, изнасилвани, докато аз стрелям по виновните за тези престъпления, макар нерядко да съм принуден да избягам в джунглата, когато те започнат да ме преследват. Всяка нощ бе същински калейдоскоп от смърт и насилие.

Лавирах сред натоварения трафик, ту забавях, ту ускорявах, промушвах се между колите. Нестройните им колони ми напомняха стада диви животни, втурнали се през саваната, за да се разделят в един момент, подгонени от хищник. Отбихме се в някакъв ски курорт с множество еднопосочни улички, на една от които открих магазин за спортни стоки.

Отдавна не бях пазарувал на място, което да не гъмжи от джебчии и хлапета, които продават бонбони и сувенири. Единствените мошеници и престъпници тук бяха лицензирани от държавата.

Когато се озовах в огромния магазин за спортни стоки, се почувствах като дете в сладкарница. Помещението бе тъпкано чак до тавана с оборудване за къмпинг, оръжия и муниции, въдици, туристически дрехи и обувки — все неща, които милиони хора по света не бяха виждали през живота си.

Похарчих останалите си пари, за да екипирам Али: спален чувал, раница, яке, шапка, обувки и топло бельо. На път към касата видях нещо, на което не успях да устоя — двойно извит лък, който се разглобяваше на три части. Побираше се идеално в раницата ми. Хвърлих го в количката заедно с шест комплекта стоманени стрели и широки върхове за тях.

Сметката едва не ме разори. След като платих, от парите, които бях спечелил в досегашния си живот, останаха не повече от сто долара. Носех спестяванията си с мен на три континента, харчех и попълвах похарченото, докато не се озовах зад решетките. Но дори тогава един братовчед на Чопо се грижеше за тях и ми изпращаше по някой долар от време на време, за да направи живота ми в ада малко по-поносим.

Отнесохме всичко в джипа, а когато потеглихме, слязохме от магистралата и започнахме да се катерим по склона. Седях удобно зад волана и се наслаждавах на гледката, която се откриваше пред нас.

— Изглеждаш ми разтревожен, Бар — каза Али и откъсна за миг поглед от страничния прозорец.

Край пътя вървеше възрастен мъж и дърпаше муле за повода.

— Какво те притеснява?

Помълчах, после се обърнах към нея.