Ерик Стори - Дадена дума

— Защо трябва да оставим пикапа в депото?

— Трябва да го оправим. А и федералните имат номера ми. Хуан каза, че братовчед му има кола, която можем да използваме. Ще я разменим срещу онази, която ще взема от хората на Дребосъка. Хуан обеща, когато приключим, някой да оправи пикапа ми. Ясно ли е?

Али кимна. Скочихме на земята. Проследих я с поглед, докато се настаняваше зад волана, а тя се обърна и извика през отворения прозорец:

— Ей, Бар?

— Да.

— Знам, че за теб това е нещо обикновено, но гледай да не те застрелят и да ме оставиш сама в депото. Става ли?

— До скоро — отвърнах уверено аз.

Усмивката ми избледня, когато пикапът се скри от погледа ми. Ситуацията не ми допадаше. Инцидентът с елените ме бе разтърсил. Ставаше ми все по-трудно и по-трудно да се впускам в потенциално незаконни ситуации с много насилие. Когато някой тормозеше беззащитни хора, можех да разгранича работата от чувствата — както бях правил в Африка и Южна Америка. Когато някой убива хора без никаква причина, е лесно да заемеш страната на онеправданите и да им помогнеш. Това е просто. В онези ситуации обаче не бях замесен лично. Разбира се, можех да загина при някоя престрелка, но по онова време тази мисъл изобщо не ме тревожеше.

Сега обаче имах основателна причина да се тревожа за изхода от ситуацията. Замесен бе член на семейството ми, който разчиташе на мен — сестра, която бе най-добрият ми приятел и довереник, когато бяхме малки. Сестра, на която само аз можех да помогна. Замислих се за онази седмица, когато Ски ме бе ударил, а Джен бе споделила, че е започнал да я опипва.

Тя мълча цялата седмица. Мама сигурно се досещаше за причината, но никога не би си признала, че тя е в нея или в Ски. Аз обаче знаех истината. И възнамерявах да се погрижа това да не се повтори.

Два дни след като ударът на Ски ме бе запратил в безсъзнание, двамата с мама отново спретнаха шумен скандал. Минаваше десет часа на следващата сутрин, а те продължаваха да хъркат в леглото с махмурлук от предишната вечер. Накиснах един парцал в бензин, промъкнах се до понтиака на Ски и го напъхах в резервоара. Върнах се у дома и си измих ръцете. Ослушах се да не би да са се събудили. Не, продължаваха да похъркват по същия начин. Проверих стаята на Джен, но не можах да отворя вратата. Впоследствие научих, че я е залостила със скрина.

Без да губя повече време, измъкнах пакет цигари от панталона, който Ски бе зарязал в потрошената кухня, грабнах кутия фойерверки и излязох навън. Внимателно пробих малка дупка в парцала и навързах фитилите, които взех от фойерверките, така, че получих един голям с дължина трийсетина сантиметра. Намотах единия му край около цигара, а другия прокарах през дупката и увих около парцала, сетне поднесох запалката към цигарата. Духаше лек бриз, напълно достатъчен, за да разпали цигарата. После влязох вътре.

Бях натрупал опит в майсторенето на подобни подпалки с помощта на Хуан. Предишното лято бяхме запалили по този начин безброй туби за бензин, затова знаех, че разполагам с десетина минути. Използвах гнева, за да прогоня с негова помощ страха. Отворих вратата на мама. Стараех се да не гледам към голите тела в леглото и казах достатъчно високо, за да ги събудя: „Мамо, гладен съм“.

Ски стана пръв, заби един десен в лицето ми и ме запрати във вратата на гардероба, а когато паднах, ме изрита, след което обу панталона си и излезе. Извика през рамо: „Трябва да поставиш тези копеленца на мястото им! Излизам!“. Мама изкрещя нещо след него, но беше прекалено пияна или слаба, за да ми помогне. Аз обаче се съвземах бързо от подобни удари и хич не се притеснявах за последиците от побоя. Притеснявах се да не съм объркал нещо.

Очаквах Ски да се помотае малко из дома ни, да види колата си в пламъци, да се зачуди как съм успял да го направя, когато съм бил пред очите му, и да избяга уплашен. Вместо това на следващия ден прочетох във вестника, че мъж с трудно за произнасяне фамилно име е пострадал от тежки изгаряния, обхванали половината му тяло, когато понтиакът му избухнал в пламъци, докато намалявал скоростта, преминавайки покрай паркинг за каравани. Ски така и не се върна и двамата с Джен решихме, че неприятностите ни са приключили.

Тогава мама започна да излиза с мъж на име Джими Пакстън. И нещата станаха много, много по-лоши.

До мен спря кола и скърцането на гумите й по чакъла ме извади от мислите ми. Беше черно камаро — според надписа отстрани — с голям багажник и още по-голям двигател, произведено по времето, когато автомобилите са се правели от стомана. Пъхнах ръка в джоба на якето си и свих пръсти около дръжката на пистолета, тъй като от колата слезе много як, мускулест мъж.